ЙОВ 14 - Библейска лига - ревизия 2001（BLB）

1 Йов 5:7; Екл. 2:23. Човекът, роден от жена, е кратковременен

и пълен със смущение.

2 Йов 8:9; Пс. 90:5,6,9; 102:11; 103:15; 144:4; Ис. 40:6; Як. 1:10,11; 4:14; 1 Пет. 1:24. Цъфти като цвят и се покосява;

бяга като сянка и не се задържа.

3 Пс. 143:2; 144:3. И върху такъв ли отваряш очите Си,

и ме караш на съд с Тебе?

4 Бит. 5:3; Пс. 51:5; Йоан 3:6; Рим. 5:12; Еф. 2:3. Кой може да извади чисто от нечисто?

Никой.

5 Йов 7:1. Тъй като дните му са определени,

и броят на месеците му е у Тебе,

и Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6 Йов 7:1,16,19; 10:20; Пс. 39:13. отвърни погледа Си от него, за да си почине,

като наемник да доизкара деня си.

7 Йов 14:14. Защото за дървото има надежда,

че, ако бъде отсечено, пак ще поникне,

и че филизът му няма да изчезне.

8Даже ако коренът му остарее в земята

и ако пънът му умре в пръстта;

9пак от лъха на водата ще поникне

и ще покара клончета като новопосадено.

10Но човек умира и прехожда;

да, човек издъхва и де го?

11Както водите чезнат из морето

и реката пресеква и пресъхва,

12 Пс. 102:26; Ис. 51:6; 65:17; 66:22; Д.А. 3:21; 2 Пет. 3:7,10,11; Рим. 8:20; Откр. 20:11; 21:1. така човек ляга и не става вече;

докато небесата не преминат, няма да се събуди,

и няма да стане от съня си.

13О, да би ме скрил Ти в шеол,

да би ме покрил, докато премине гневът Ти,

да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мене!

14 Йов 13:15; 14:7. Ако умре човек, ще оживее ли?

През всичките дни на воюването си ще чакам,

докато дойде промяната ми.

15 Йов 13:22. Ще повикаш и аз ще Ти се отзова;

ще пожелаеш творението на ръцете Си.

16 Йов 10:6,14; 13:27; 31:4; 34:21; Пс. 56:8; 139:1 – 3; Пр. 5:21; Йер. 32:19. А сега броиш стъпките ми;

не наблюдаваш ли греховете ми?

17 Вт. 32:34; Ос. 13:12. Престъплението ми е запечатано в кесия

и зашиваш беззаконието ми.

18Наистина както планината като пада, се руши,

и скалата бива преместена от мястото си;

19 както водите изтриват камъните;

и пороите завличат пръстта от земята;

така Ти погубваш надеждата на човека.

20Надделяваш всякога над него и той прехожда;

изменяш изгледа на лицето му и го отпращаш.

21 Екл. 9:5; Ис. 63:16. Синовете му стигат до почит, а той не знае;

и биват свалени, а той не забелязва това;

22 знае само, че снагата му е в болки

и душата му жалее.