ТРЕТА КНИГА НА ЦАРЕТЕ 3 - Библейска лига - ревизия 2001（BLB）

Соломон проси мъдрост

1 .

8Бит. 13:16; 15:5; Вт. 7:6.И слугата Ти е сред народа, който Ти си избрал, народ голям, който поради множеството си не може да се изброи, нито да се пресметне.

92 Лет. 1:10; Пс. 72:1,2; Пр. 2:3 – 9; Як. 1:5; Евр. 5:14.Сега дай на слугата Си мъдро сърце, за да съди народа Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди този Твой голям народ?

10И тези думи бяха угодни на Господа, понеже Соломон поиска това нещо.

11Як. 4:3.И Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си мъдрост, за да разбираш в раздаването на правосъдие,

123 Ц. 4:29 – 31; 5:12; 10:24; Екл. 1:16; 1 Йоан 5:14,15.ето, сторих както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце – преди тебе не е имало подобен на тебе, нито след тебе ще се издигне подобен на тебе.

133 Ц. 4:21,24; 10:23,25; Пр. 3:16; Мат. 6:33; Еф. 3:20.А при това ти дадох каквото не си поискал – и богатство, и слава, така че между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни.

14 3 Ц. 15:5; Пс. 91:16; Пр. 3:2. И ако ходиш в Моите пътища, и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.

15Бит. 40:20; 41:7; 3 Ц. 8:65; Ест. 1:3; Дан. 5:1; Марк 6:21.И се събуди Соломон; и ето, бе сън. След това дойде в Ерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертва всеизгаряния и принесе примирителни приноси; направи и угощение на всичките си слуги.

Мъдро управление

16 Чис. 27:2. Тогава дойдоха при царя две блудници и застанаха пред него.

17И едната жена каза: О, господарю мой! Аз и тази жена живеем в една къща; и аз родих, като живеех с нея в къщата.

18И на третия ден откак родих аз, роди и тази жена; и ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата.

19И през нощта умрял синът на тази жена, понеже легнала отгоре му.

20А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от мене, когато слугинята ти спеше, и го сложила на своята пазва, а своя мъртъв син сложила на моята пазва.

21И в зори, като станах, за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; и на сутринта, като го разгледах, ето, не бе моят син, когото бях родила.

22А другата жена каза: Не; живият е мой син, а мъртвият е твой син. А първата каза: Не; мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говореха пред царя.

23Тогава рече царят: Едната казва: Този, живият, е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не; мъртвият е твоят син, а живият е моят син.

24И рече царят: Донесете ми меч. И донесоха меч пред царя.

25И рече царят: Разсечете на две живото дете и дайте половината на едната и половината – на другата.

26Бит. 43:30; Ис. 49:15; Йер. 31:20; Ос. 11:8.Тогава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето я заболя за сина ѝ): О, господарю мой! Дай ѝ живото дете и недей го убива. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разсечете го.

27Тогава царят в отговор рече: Дайте на тази живото дете и недейте го убива; тя е майка му.

283 Ц. 3:9,11,12.И целият Израил чу за съда, който царят отсъди; и се бояха от царя, защото видяха, че Божия мъдрост имаше в него, за да раздава правосъдие.