ПРИТЧИ 16 - Библейска лига - ревизия 2001（BLB）

1 .

3 , че той няма да остане ненаказан.

6 Пр. 14:16; Дан. 4:27; Лука 11:41. С милост и истина се изкупва грях

и чрез страх от Господа човеците се отклоняват от злото.

7Когато са угодни на Господа пътищата на човека,

Той примирява с него и враговете му.

8 Пс. 37:16; Пр. 15:16. По-добре малко с правда,

отколкото големи доходи с неправда.

9 Пс. 37:23; Пр. 16:1; 19:21; 20:24; Йер. 10:23. Сърцето на човека начертава пътя му,

но Господ оправя стъпките му.

10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена,

устата му няма да грешат в съда.

11 Лев. 19:36; Пр. 11:1. Вярната теглилка е от Господа.

Всичките грамове в торбата са Негово дело.

12 Пр. 20:14; 25:5. Да се върши беззаконие е мерзост за царете,

защото престолът се утвърждава с праведност.

13 Пр. 14:35; 22:11. Праведните устни са приятни на царете;

те обичат онзи, който говори право.

14 Пр. 19:12; 20:2. Яростта на царя е вестителка на смърт;

но мъдрият човек ще я укроти.

15 Йов 29:23; Пр. 19:12; Зах. 10:1. В светенето на лицето на царя има живот;

неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

16 Пр. 8:11,19. Колко по-добре е придобиването на мъдрост, отколкото на злато!

И придобиването на разум е по за предпочитане, отколкото на сребро.

17Пътят на праведните е да се отклоняват от зло;

който пази пътя си, пази душата си.

18 Пр. 11:2; 17:19; 18:2. Гордостта предшества погибелта,

високоумието – падението.

19По-добре да си със смирен дух сред кротките,

отколкото да делиш плячка с горделивите.

20 Пс. 2:12; 34:8; 125:1; Ис. 30:18; Йер. 17:7. Който се вслушва в словото, ще намери добро;

и който се уповава на Господа е блажен.

21Който е с мъдро сърце, се нарича благоразумен,

и сладостта на устните умножава знанието.

22 Пр. 13:14; 14:27. Разумът е извор на живот за притежателя му,

а глупостта на безумните е наказанието им.

23 Пс. 37:30; Мат. 12:34. Сърцето на мъдрия вразумява устата му

и прибавя знание в устните му.

24Благоприятните думи са медена пита,

сладост на душата и здраве на костите.

25 Пр. 14:12. Има път, който се вижда прав на човека,

но краят му води към смъртта.

26 Пр. 9:12; Екл. 6:7. Който се труди, се труди за себе си,

защото устата му го принуждава.

27Негодникът копае зло

и думите му са като пламнал огън.

28 Пр. 6:14,19; 15:18; 17:9; 26:21; 29:22. Коварният човек сее раздори

и клюкарят разделя най-близки приятели.

29 Пр. 1:10. Насилникът оплита ближния си

и го води в недобър път;

30затваря очи, за да замисля коварни неща,

и прехапва устни, за да постигне зло.

31 Пр. 20:29. Белите коси са венец на слава,

когато се намират в пътя на правдата.

32 Пр. 19:11. Дълготърпеливият е по-добър от храбрия

и който владее духа си – от завоевател на град.

33Жребият се хвърля в скута,

но всичко, което той решава, е от Господа.