1 .
3 , че той няма да остане ненаказан.
6 Пр. 14:16; Дан. 4:27; Лука 11:41. С милост и истина се изкупва грях
и чрез страх от Господа човеците се отклоняват от злото.
7Когато са угодни на Господа пътищата на човека,
Той примирява с него и враговете му.
8 Пс. 37:16; Пр. 15:16. По-добре малко с правда,
отколкото големи доходи с неправда.
9 Пс. 37:23; Пр. 16:1; 19:21; 20:24; Йер. 10:23. Сърцето на човека начертава пътя му,
но Господ оправя стъпките му.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена,
устата му няма да грешат в съда.
11 Лев. 19:36; Пр. 11:1. Вярната теглилка е от Господа.
Всичките грамове в торбата са Негово дело.
12 Пр. 20:14; 25:5. Да се върши беззаконие е мерзост за царете,
защото престолът се утвърждава с праведност.
13 Пр. 14:35; 22:11. Праведните устни са приятни на царете;
те обичат онзи, който говори право.
14 Пр. 19:12; 20:2. Яростта на царя е вестителка на смърт;
но мъдрият човек ще я укроти.
15 Йов 29:23; Пр. 19:12; Зах. 10:1. В светенето на лицето на царя има живот;
неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
16 Пр. 8:11,19. Колко по-добре е придобиването на мъдрост, отколкото на злато!
И придобиването на разум е по за предпочитане, отколкото на сребро.
17Пътят на праведните е да се отклоняват от зло;
който пази пътя си, пази душата си.
18 Пр. 11:2; 17:19; 18:2. Гордостта предшества погибелта,
високоумието – падението.
19По-добре да си със смирен дух сред кротките,
отколкото да делиш плячка с горделивите.
20 Пс. 2:12; 34:8; 125:1; Ис. 30:18; Йер. 17:7. Който се вслушва в словото, ще намери добро;
и който се уповава на Господа е блажен.
21Който е с мъдро сърце, се нарича благоразумен,
и сладостта на устните умножава знанието.
22 Пр. 13:14; 14:27. Разумът е извор на живот за притежателя му,
а глупостта на безумните е наказанието им.
23 Пс. 37:30; Мат. 12:34. Сърцето на мъдрия вразумява устата му
и прибавя знание в устните му.
24Благоприятните думи са медена пита,
сладост на душата и здраве на костите.
25 Пр. 14:12. Има път, който се вижда прав на човека,
но краят му води към смъртта.
26 Пр. 9:12; Екл. 6:7. Който се труди, се труди за себе си,
защото устата му го принуждава.
27Негодникът копае зло
и думите му са като пламнал огън.
28 Пр. 6:14,19; 15:18; 17:9; 26:21; 29:22. Коварният човек сее раздори
и клюкарят разделя най-близки приятели.
29 Пр. 1:10. Насилникът оплита ближния си
и го води в недобър път;
30затваря очи, за да замисля коварни неща,
и прехапва устни, за да постигне зло.
31 Пр. 20:29. Белите коси са венец на слава,
когато се намират в пътя на правдата.
32 Пр. 19:11. Дълготърпеливият е по-добър от храбрия
и който владее духа си – от завоевател на град.
33Жребият се хвърля в скута,
но всичко, което той решава, е от Господа.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.