1Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.
2И той го повика, и му рече: Какво е това, което слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.
3Тогава настойникът си рече: какво да направя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося ме е срам.
4Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
5И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
6А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро, та пиши петдесет.
7После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.
8
14 Допълнителни поучения
16 Богаташът и Лазар
19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.
20Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,
21като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; а и кучетата идваха, та лижеха раните му.
22И сиромахът умря; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът, и бе погребан.
23И в ада, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраам, и Лазар в неговите обятия.
24
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.
