ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ 17 - Библейска лига - ревизия 2001（BLB）

1И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше синагога на юдеите.

2Лука 4:16; Д.А. 9:20; 13:5,14; 14:1; 16:13; 19:8.И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от писанията,

3Пс. 22:7; Ис. 50:6; 53:3; Мат. 16:21; Марк 8:31; Лука 9:22; 24:26,46; Д.А. 18:28; Гал. 3:1.та им поясняваше и доказваше, че Помазаникът трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Исус, Когото, каза той, аз ви проповядвам, е Помазаникът.

4Д.А. 15:22,27,32,40; 28:24.И някои от тях се убедиха и дружаха с Павел и Сила, така и голямо множество от набожните гърци, и не малко от по-първите жени.

5Рим. 16:21.Но юдеите, подбудени от завист, взеха си няколко лоши човеци от мързеливците по пазара и като събраха тълпа, размиряваха града; нападнаха Ясоновата къща и търсеха Павел и Сила, за да ги изведат пред народа.

6Д.А. 16:20.Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тези, които обърнаха света, дойдоха и тука;

7Лука 23:2; Йоан 19:12; 1 Пет. 2:13.и Ясон ги е приел; и те всички действат против кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар, Исус.

8И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

9Но като взеха поръчителство от Ясон и от другите, пуснаха ги.

10 Д.А. 9:25; 17:14. А братята незабавно изпратиха Павел и Сила през нощта в Берия; и те, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

11Ис. 8:20; 34:16; Лука 16:29; Йоан 5:39; 1 Пет. 1:10; 1 Тим. 4:16.И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали то е вярно.

12И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини, и от мъжете не малко.

13Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павел Божието учение, дойдоха и там, та подбудиха и смутиха народа.

14Мат. 10:23.Тогава братята веднага изпратиха Павел да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

15Д.А. 18:5.А онези, които придружаваха Павел, заведоха го до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се можеше по-скоро при него, заминаха си.

16 2 Пет. 2:8. А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града, пълен с идоли.

17И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с онези, с които се случеше да се срещне.

18Също и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже този празнословец? А други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове; защото проповядваше Исуса и възкресението.

19И тъй, взеха и го заведоха на ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

20Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме искали да узнаем какво е то.

21(А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо ново.)

22И тъй, Павел застана сред ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

23Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Този, на Когото се кланяте, без да Го знаете, Него ви проповядвам.

24Бит. 1:1; Пс. 33:6; Мат. 11:25; Д.А. 7:48; 14:15.Бог, Който е създал света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,

25Бит. 2:7; Чис. 16:22; Йов 12:10; 27:3; 33:4; Пс. 21:5; 27:1; 36:7; 50:8,9; Ис. 42:5; 57:16; Зах. 12:1.нито са Му потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички живот и дишане, и всичко;

26Вт. 32:8.и направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

27Д.А. 14:17; Рим. 1:20.за да търсят Бога, та дано биха Го усетили и намерили, ако и да не е Той далеч от всеки един от нас;

28Кол. 1:17; Евр. 1:3.защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: „Защото дори Негов род сме.“

29Ис. 40:18.И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и измислица.

30Лука 24:47; Д.А. 14:16; 1 Пет. 1:14; 4:3; Рим. 3:25; 13:12; Еф. 1:9; 3:5; Кол. 1:26; Тит 2:11,12.Бог обаче, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всичките човеци навсякъде да се покаят,

31Д.А. 2:24; 3:15; 4:10; 10:42; 13:30; Рим. 2:16; 6:4; 14:9 – 10.тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

32А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За това пак искаме да те слушаме.

33И така, Павел си излезе измежду тях.

34А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена, на име Дамар, и други с тях.