ИЗХОД 21 - Библейска лига - ревизия 2001（BLB）

1 , и като го изправи при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб завинаги.

7 Изх. 21:2,3; Неем. 5:5. Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така, както излизат робите.

8Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като се е отнесъл с нея нечестно.

9Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея както е обичайно с дъщерите.

101 Кор. 7:5.Ако си вземе още една жена, да не лиши първата от храна, от дрехи и от съпружеско съжителство.

11И ако не направи за нея тези три неща, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.

Телесни наранявания

12 Бит. 9:6; Лев. 24:17; Чис. 35:30,31; Мат. 26:52. Който удари човека смъртоносно, да бъде предаден на смърт.

13Чис. 35:11,22; Вт. 19:3,4,5; И.Н. 20:2; 1 Ц. 24:4,10,18.Но ако не го е причаквал, а Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място, където да прибегне.

14Чис. 15:30; 35:20; Вт. 19:11,12; 3 Ц. 2:28 – 34; 4 Ц. 11:15; Евр. 10:26.Ако обаче някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.

15Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.

16 Бит. 37:28; Изх. 22:4; Вт. 24:7. Който открадне човека и го продаде или ако откраднатият се намери в ръката му, той да бъде предаден на смърт.

17 Лев. 20:9; Пр. 20:20; Мат. 15:4; Марк 7:10. Който хули баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.

18Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си и той не умре, а легне на легло;

192 Ц. 3:29.ако последният се привдигне и излиза макар с тояга, тогава онзи, който го е ударил, ще бъде невинен, само да плати за загубата на времето му и за пълното му изцеление.

20Ако някой удари роба си или робинята си с тояга и те умрат под ръката му, да се накаже.

21Лев. 25:45,46.Обаче, ако удареният поживее един-два дни, тогава да не се наказва, понеже той е негова собственост.

22 Изх. 21:30; Вт. 22:18,19. Ако се бият някои и ударят трудна жена, така че да пометне, а не последва друга повреда, тогава онзи, който я е ударил, да бъде глобен, според както мъжът ѝ би му наложил, и да плати, както определят съдиите.

23Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,

24Лев. 24:20; Вт. 19:21; Мат. 5:38.око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,

25изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

26Ако някой удари роба си или робинята си в окото и го повреди, заради окото да ги освободи.

27И ако избие някой зъб на роба си или зъб на робинята си, да ги освободи заради зъба.

28 Бит. 9:5. Ако вол убоде мъж или жена и те умрат, да се убие волът с камъни и да не се яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.

29Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, а е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.

30Изх. 21:22; Чис. 35:31.Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде колкото му се определи.

31Било че волът е убол син или е убол дъщеря, по този закон да се постъпва с него.

32Изх. 21:28; Зах. 11:12,13; Мат. 26:15; Фил. 2:7.Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли и нека се убие волът с камъни.

33Ако отвори някой яма, или изкопае яма, без да я покрие, и в нея падне вол или осел,

34притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а трупът ще бъде негов.

35Ако волът на някого убоде вола на другиго, така че умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и трупа също да си разделят.

36Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то ще плати вол за вол, а трупът ще бъде негов.