ЙОВ 30 - Библейска лига - ревизия 2001（BLB）

1Но сега ми се надсмиват по-младите от мене,

чиито бащи не бих приел да сложа наред с кучетата на стадото си;

2защото каква полза от силата на ръцете им –

човеци, чиято жизненост е изчезнала?

3От немотия и глад те са измършавели;

бягат в безводната земя, мрачна и опустошена;

4между храстите късат стръкове

и корени на смрика за храна.

5Изпъдени са измежду човеците,

които викат след тях като след крадци.

6Живеят в пукнатините на долините

и в дупките на земята и на скалите.

7Реват между храстите

и се свират под тръните.

8Синове на безумци, без име,

те са прогонени от земята.

9 и ме е смирил,

то и те се разюздаха пред мене.

12 ,

13развалят пътя ми,

увеличават нещастието ми,

и то без да имат помощници.

14Идат като през широк пролом;

из руините се нахвърлят върху ми.

15Ужаси ме налетяха;

като вятър гонят достолепието ми;

и благополучието ми премина като облак.

16 .

18С голямо усилие се сменя дрехата ми;

стяга ме като яката на хитона ми.

19 Бог ме е хвърлил в калта;

и аз съм заприличал на пръст и на прах.

20Викам към Тебе, но не ми отговаряш;

стоя и Ти ме поглеждаш.

21Обърнал си се и се показваш жесток към мене;

с мощната Си ръка срещу мене враждуваш;

22издигаш ме, възкачваш ме на вятъра

и ме стопяваш в бурята.

23 Евр. 9:27. Зная, че ще ме докараш до смърт,

и до дома, който е определен за всичките живи.

24Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка

или да нададе вик в бедствието си?

25 Пс. 35:13,14; Рим. 12:15. Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден?

И не се ли наскърбяваше душата ми за сиромаха?

26 Йер. 8:15. Когато очаквах добро, дойде зло;

и когато очаквах светлина, дойде тъмнина.

27Червата ми възвират и не си почиват;

скръбни дни ме постигнаха.

28 Пс. 38:6; 42:9; 43:2. Ходя почернял, но не от слънцето;

ставам в събранието и викам за помощ.

29 Пс. 102:6; Мих. 1:8. Станах брат на чакалите

и другар на щраусите.

30 Пс. 119:83; 102:3; П.Йер. 4:8; 5:10. Кожата ми почерня на мене

и костите ми изгоряха от огън.

31Затова арфата ми се настрои за оплакване

и свирката ми – за плач.