ВТОРА КНИГА НА ЦАРЕТЕ 1 - Библейска лига - ревизия 2001（BLB）

Давид чува за смъртта на Саул

1 1 Ц. 30:17,26. След смъртта на Саул Давид като се върна от поражението на амаликчаните и беше престоял в Сиклаг два дни,

21 Ц. 4:12; 2 Ц. 4:10.на третия ден, ето, дойде един човек от стана на Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давид, падна на земята и се поклони.

3И Давид го попита: Откъде идеш? А той му отговори: От Израилевия стан избягах.

4И рече му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Воините побягнаха от сражението и мнозина паднаха мъртви; умряха и Саул, и синът му Йонатан.

5Тогава Давид каза на момъка, който му съобщи това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели?

61 Ц. 31:1,2 – 4.И момъкът, който му съобщаваше това, рече: Намерих се случайно на хълма Гелвуе и ето, Саул се беше подпрял на копието си и колесниците, и конниците го застигаха.

7И като погледна назад, той ме видя и ме повика. И отговорих: Ето ме.

8И попита ме: Кой си ти? И отговорих му: Амаликчанин съм.

9Пак ми рече: Застани, моля, над мене и ме убий, защото помрачение ме обзе, понеже целият ми живот е още в мене.

10Съд. 9:54.И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не може да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук, при господаря си.

11 2 Ц. 3:31; 13:31. Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра; така направиха и всички мъже, които бяха с него.

12И жалиха, и плакаха, и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, и за Господния народ, и за Израилевия дом, загдето бяха паднали от меч.

13А Давид рече на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаликчанин.

14Чис. 12:8; 1 Ц. 24:6; 26:9; 31:4; Пс. 105:15.И рече му Давид: Ти как не се побоя да вдигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?

152 Ц. 4:10,12.И Давид повика един от слугите и каза: Пристъпи, нападни го. И той го порази, та умря.

161 Ц. 26:9; 2 Ц. 1:10; 3 Ц. 2:32,33,37; Лука 19:22.И Давид му каза: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелства против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник.

Давид оплаква Саул и Йонатан

17Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан с този плач;

18И.Н. 10:13.(и заръча да научат юдеите тази песен на лъка; ето, записана е в Книгата на Праведния:)

19 2 Ц. 1:27. Славата ти, о Израилю, е устрелена на високите ти места!

Как паднаха силните!

20 Изх. 15:20; Съд. 11:34; 16:23; 1 Ц. 18:6; 31:4,9; Мих. 1:10. Не възвестявайте това в Гет,

не го прогласявайте по улиците на Ашкелон,

за да не се зарадват филистимските дъщери,

за да не се развеселят дъщерите на необрязаните.

21 Съд. 5:23; 1 Ц. 10:1; 31:1; Йов 3:3,4; Йер. 20:14. Хълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас,

нито ниви с първи плодове за жертви;

защото там бе захвърлен щитът на силните,

щитът на Саул, като че ли той не е бил помазан с миро.

22 1 Ц. 18:4. От кръвта на убитите,

от тлъстината на силните

лъкът Йонатанов не се връщаше назад

и мечът Саулов не се връщаше празен.

23 Съд. 14:18. Саул и Йонатан

бяха обичани и предраги в живота си

и в смъртта си не се разделиха;

по-леки бяха от орлите,

по-силни от лъвовете.

24Израилеви дъщери, плачете за Саул,

който ви обличаше в багреница с украшения,

който кичеше със златна украса дрехите ви.

25Как паднаха силните сред боя!

Йонатан, поразен по високите места!

26 1 Ц. 18:1,3; 19:2; 20:17,41; 23:16. Преоскърбен съм за тебе, брате мой, Йонатане!

Предраг ми беше ти;

твоята любов към мене беше чудесна,

превъзхождаше любовта на жените.

27 1 Ц. 1:19. Как паднаха силните

и погинаха бойните оръжия!