ВТОРА КНИГА НА ЦАРЕТЕ 18 - Библейска лига - ревизия 2001（BLB）

1След това Давид събра мъжете, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници.

2, затова сега е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града.

4И царят им каза: Каквото ви се вижда добро, ще сторя. И тъй, царят застана отстрани до портата и всички мъже излязоха по стотини и по хиляди.

5 : Иди, съобщи на царя каквото си видял. И кушитът се поклони на Йоав и се завтече.

22Тогава Ахимаас, Садоковият син, каза пак на Йоав: Каквото и да стане, нека тичам и аз, моля, след кушита. А Йоав рече: Защо искаш да тичаш, синко, като не ще имаш възнаграждение за известията?

23Но той пак каза: Каквото и да стане, нека се завтека. Тогава му каза: Тичай. И така Ахимаас се завтече през полския път и задмина кушита.

24 4 Ц. 9:17. А Давид седеше между двете порти; и стражът се изкачи на покрива на портата към стената, и като вдигна очи, видя, и ето, един човек тичаше сам.

25И стражът извика и извести царя. И царят рече: Щом е сам, има вести в устата му. А той тичаше и се приближаваше.

26После стражът видя друг човек, който тичаше; и стражът извика към вратаря, казвайки: Ето още един човек, който тича сам. И рече царят: И той носи вести.

27И рече стражът: струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Ахимаас, Садоковия син. И рече царят: Добър човек е той и иде с добри вести.

28И Ахимаас извика и каза на царя: Радвай се! И поклони се на царя с лице до земята и каза: Благословен да бъде Господ, твоят Бог, Който предаде мъжете, които вдигнаха ръка против господаря ми, царя.

29И царят рече: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Йоав изпрати царския слуга и мене, слугата ти, видях голямо смущение, но не знаех какво става.

30И рече царят: Обърни се и застани тук. И той се обърна, и застана.

31И ето, дойде кушитът. И рече кушитът: Известия, господарю мой, царю! Защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се вдигнаха против тебе.

32И царят попита кушита: Здрав ли е младежът Авесалом? А кушитът отговори: Враговете на господаря ми, царя, и всички, които се вдигат против тебе за зло, дано станат като онзи младеж!

332 Ц. 19:4.И царят се смути много, и се качи в стаята над портата, та плака; и като отиваше, говореше така: Сине мой, Авесаломе, сине мой, сине мой, Авесаломе! Да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!