ПЪРВА КНИГА НА ЦАРЕТЕ 20 - Библейска лига - ревизия 2001（BLB）

1Тогава Давид побягна от Навиот в Рама и дойде и рече пред Йонатан: Какво съм сторил? Каква е неправдата ми и какъв е грехът ми пред баща ти, че иска живота ми?

2А той му каза: Не дай, Боже! Ти няма да умреш; ето, баща ми не върши нищо – ни голямо ни малко – без да ми каже; и защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така.

3Обаче Давид се закле и рече: Баща ти добре знае, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: Да не знае това Йонатан, за да не се наскърби; но заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мене и смъртта.

4Тогава Йонатан каза на Давид: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за тебе.

5Чис. 10:10; 28:11; 1 Ц. 19:2.И Давид каза на Йонатан: Ето, утре е новолуние, когато съм длъжен да седя с царя на трапезата; но позволи ми да ида да се скрия на полето до вечерта на третия ден.

61 Ц. 16:4.Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бързо в града си Витлеем, защото там принасят годишната жертва за цялото му семейство.

7Вт. 1:23; 1 Ц. 25:17; 2 Ц. 17:4; Ест. 7:7.Ако каже така: Добре – тогава слугата ти ще има мир; но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.

8И.Н. 2:14; 1 Ц. 18:3; 20:16; 23:18; 2 Ц. 14:32.И тъй, покажи милост към слугата си; защото ти си въвел слугата си в завет Господен със себе си. Но ако има неправда в мене, убий ме сам ти; защо да ме водиш при баща си?

9И рече Йонатан: Да не става това с тебе никога; защото, ако знаех наистина, че от баща ми е решено да дойде злото върху тебе, нямаше ли да ти го известя?

10Тогава Давид каза на Йонатан: Кой ще ми извести, ако ти отговори баща ти сърдито?

11А Йонатан рече на Давид: Ела, да излезем на полето. И тъй, двамата излязоха на полето.

12И Йонатан каза на Давид: Господ, Израилевият Бог, да бъде свидетел, ако, като изпитам баща си утре по това време или на третия ден, и има нещо добро за Давид, не изпратя до тебе да ти го известя.

13И.Н. 1:5; Рут 1:17; 1 Ц. 17:37; 1 Лет. 22:11,16.Така да направи Господ на Йонатан, да! И повече да прибави, ако в случай че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя това и не те пусна да си отидеш с мир; и Господ да бъде с тебе, както е бил с баща ми!

14И не само докато съм жив, показвай към мене милост Господня,

152 Ц. 9:1,3,7; 21:7.но и като умра, довека не отнемай милостта си от дома ми, дори и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите врагове.

161 Ц. 25:22; 31:2; 2 Ц. 4:7; 21:8.И така, Йонатан сключи завет с Давидовия дом и каза: Господ да плати за това на Давидовите врагове!

171 Ц. 18:1.И Йонатан накара Давид да се закълне още веднъж, поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше като собствената си душа.

181 Ц. 20:5.Тогава Йонатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.

191 Ц. 19:2.Като престоиш три дни, слез по-скоро и ела на мястото, където се беше скрил предишния път, и седни при скалата Езил.

20И аз ще изстрелям три стрели в страната ѝ, като че стрелям в цел.

21Йер. 4:2.И ето, ще пратя момче и ще му кажа: Иди, намери стрелите. Ако кажа нарочно на момчето: Ето, стрелите са зад тебе, вземи ги – тогава ти ела, защото има мир за тебе и няма никаква беда; заклевам се за това в живота на Господа.

22Но ако кажа на момчето така: Ето, стрелите са пред тебе, тогава иди в пътя си, защото Господ те е отпратил.

231 Ц. 20:14,15,42.А относно онова, за което аз и ти сме говорили, ето, Господ да бъде свидетел между мене и тебе довека.

24И тъй, Давид се скри в полето; и когато дойде новолунието, царят седна на трапезата да яде.

25И като седна царят на мястото си както винаги, на мястото си до стената, Йонатан стана и Авенир седна при Саул, а Давидовото място беше празно.

26Лев. 7:21; 15:5.Саул обаче не каза нищо през онзи ден, защото си каза: Нещо му се е случило и не е чист; нечист ще да е.

27А на другия ден, втория на месеца, Давидовото място пак бе празно; затова Саул каза на сина си Йонатан: Защо Есеевият син не дойде да яде ни вчера, ни днес?

281 Ц. 20:6.И Йонатан отговори на Саул: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:

29Пусни ме, моля, защото семейството ни принася жертва в града и брат ми ми заръча да ида; и сега, ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.

30Тогава гневът на Саул пламна против Йонатан и той му каза: Ти, сине на развратна и непокорна жена, не зная ли, че си избрал Есеевия син за срам на себе си и за срам на майчината ти голота, която те е родила?

31Защото докато Есеевият син живее на земята, не ще се утвърдиш ни ти, ни царството ти. Затова прати сега да го доведат при мене, защото непременно ще умре.

321 Ц. 19:5; Мат. 27:23; Лука 23:22.А Йонатан отговори на баща си Саул: Защо да се убива? Какво е сторил?

331 Ц. 18:11; 20:7.А Саул хвърли копието по него, за да го удари, от което Йонатан разбра, че баща му е решил да убие Давид.

34И така, Йонатан стана от трапезата разярен от гняв и не яде никаква храна през втория ден на месеца, защото беше наскърбен за Давид и защото баща му го беше опозорил.

35И на сутринта Йонатан излезе на полето, на мястото, което беше определил с Давид, и с него беше едно малко момче.

36И каза на момчето: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. И като тичаше момчето, той изстреля една стрела по-нататък от него.

37И когато дойде момчето на мястото, където беше стрелата, която Йонатан бе изстрелял, Йонатан викна след момчето: Не е ли стрелата пред тебе?

38И Йонатан извика след момчето: Скоро, побързай, не стой! И Йонатановото момче, като събра стрелите, дойде при господаря си.

39Но момчето не знаеше нищо; само Йонатан и Давид знаеха каква е работата.

40Тогава Йонатан даде оръжията си на момчето, което му слугуваше, и му каза: Иди, занеси ги в града.

41И щом момчето си отиде, Давид стана откъм южната страна и като падна по лице на земята, поклони се три пъти; и се целуваха един друг и плакаха и двамата – а Давид твърде много.

421 Ц. 1:17.И Йонатан каза на Давид: Иди с мир, както се заклехме ние двамата в Господнето име, като казахме: Господ да бъде свидетел между мене и тебе, и между моето потомство и твоето потомство довека! И Давид стана и тръгна; а Йонатан влезе в града.