1 си,
19 ;
прати им храна до насита.
26 е техен изкупител.
36 Йез. 33:31. Но с устата си Го ласкаеха,
и с езика си Го лъжеха;
37 Пс. 78:8. Защото сърцето им не беше вярно Нему,
нито бяха верни на завета Му.
38 Чис. 14:18,20; 3 Ц. 21:29; Ис. 48:9. Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше;
да, много пъти въздържаше гнева Си
и не повдигаше всичкото Си негодувание;
39 Бит. 6:3; Йов 7:7,16; Пс. 103:14,16; Йоан 3:6; Як. 4:14. и си спомняше, че бяха плът,
вятър, който прехожда и не се връща.
40 Пс. 78:17; 95:9,10; Ис. 7:13; 63:10; Еф. 4:30; Евр. 3:16,17. Колко пъти Го огорчаваха в пустинята
и Го разгневяваха в безводната страна,
41 Чис. 14:22; Вт. 6:16; Пс. 78:20. като изново изпитваха Бога
и предизвикваха Святия Израилев!
42Не си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника,
43 Пс. 78:12; 105:27. как показа в Египет знаменията Си
и чудесата на полето Танис,
44 Изх. 7:20; Пс. 105:29. и превърна вадите им в кръв,
и потоците им, та не можаха да пият.
45 Изх. 8:6,24; Пс. 105:30,31. Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха,
и жаби, които ги изпогубиха.
46 Изх. 10:13,15; Пс. 105:34,35. И предаде реколтата им на гъсеници,
и труда им на скакалци.
47 Изх. 9:23,25; Пс. 105:33. Как порази с град лозята им,
и със слана черниците им,
48 Изх. 9:23 – 25; Пс. 105:32. и предаде на град добитъка им,
и стадата им на мълнии.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв,
негодувание, ярост и неволя –
нашествие на ангелите на злощастието.
50Изравни път за гнева Си,
не пощади от смърт душата им,
но предаде на мор живота им;
51 Изх. 12:29; Пс. 105:36; 106:22; 136:10. как порази всеки първороден в Египет,
първака на силитеим в шатрите на Хам,
52 Пс. 77:20. а людете Си изведе като овце
и заведе ги като стадо в пустинята.
53 Изх. 14:19,20,27,28; 15:10. И води ги безопасно, така че не се бояха,
а неприятелите им – морето ги покри.
54 Изх. 15:17; Пс. 44:3. Как ги въведе в святия Си предел,
в тая планина, която десницата Му придоби,
55 И.Н. 13:7; 19:51; Пс. 44:2; 136:21,22. и изгони пред тях народите,
та им ги раздели за наследство с въже,
и в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Съд. 2:11,12. Но въпреки това те изпитваха и огорчаваха Всевишния Бог,
и не пазеха заявленията Му,
57 Пс. 78:41; Йез. 20:27,28; Ос. 7:16. но връщаха се назад, и държаха се невярно, както бащите им;
измятаха се като неверен лък.
58 Вт. 12:2,4; 32:16,21; Съд. 2:12,20; 3 Ц. 11:7; 12:31; Йез. 20:28. Защото Го разгневяваха с високите си места,
и с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59Чу Бог и възнегодува,
и много се погнуси от Израил,
60 1 Ц. 4:11; Йер. 7:12,14; 26:6,9. тъй че напусна скинията в Сило,
шатъра, който бе поставил между човеците,
61 Съд. 18:30. и предаде на плен силата Си,
славата Си в неприятелска ръка.
62 1 Ц. 4:10. Също и народа Си предаде на меч,
като се разгневи на наследството Си.
63 Йер. 16:6. Огън пояде момците им
и девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 1 Ц. 4:11; 22:18; Йов 27:15; Йез. 24:23. Свещениците им паднаха от меч;
и вдовиците им не плакаха.
65 Пс. 44:23; Ис. 42:13. Тогава се събуди Господ като от сън,
като силен мъж, който изтрезнява от вино.
66 1 Ц. 5:6,12; 6:4. И като порази враговете Си, отблъсна ги назад
и ги предаде на вечно посрамване.
67При това Той се отказа от Йосифовия шатър
и Ефремовото племе не избра;
68 Пс. 87:2. но избра Юдовото племе,
хълма Сион, който възлюби.
69 3 Ц. 6:1. Съгради светилището Си като небесните възвишения,
като земята, която е утвърдил завинаги.
70 1 Ц. 16:11,12; 2 Ц. 7:8. Избра и слугата Си Давид,
и го взе от кошарите на овцете;
71 Бит. 33:13; 2 Ц. 5:2; 1 Лет. 11:2; Ис. 40:11. изсред дойните овце го доведе,
за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.
72 3 Ц. 9:4. Така той ги пасе според правотата на сърцето си
и ги води с изкуството на ръцете си.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.