1Тогава сирийският цар Венадад събра цялата си войска; (а имаше с него тридесет и двама царе и коне, и колесници) и отиде, та обсади Самария и воюва против нея.
2И прати вестители до Израилевия цар Ахав в града да му кажат: Така казва Венадад:
3Среброто и златото ти е мое; също и жените ти, и най-добрите от чадата ти са мои.
4И Израилевият цар в отговор рече: Както казваш, господарю мой, царю, твой съм аз и всичко, което имам.
5А вестителите пак дойдоха и казаха: Така говори Венадад: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и чадата си;
6обаче утре, около този час, ще пратя слугите си при тебе, за да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и всичко което ти се вижда ценно, ще го сложат в ръцете си и ще го отнемат.
7Тогава Израилевият цар повика всички старейшини на страната и каза: Забележете, моля, и вижте, че този човек търси повод за разпра; защото прати до мене за жените ми, за чадата ми, за среброто ми и за златото ми и не му отказах нищо.
8А старейшините и народът му казаха: Да не го послушаш и да не склониш.
9Затова той каза на Венададовите вестители: Кажете на господаря ми, царя: Всичко, каквото първо заръча на слугата си, ще направя, но това нещо не мога да направя. И тъй, вестителите си отидоха, и отново му донесоха отговор.
10 каза на другаря си чрез Господнето слово: Удари ме, моля. Но човекът отказа да го удари.
363 Ц. 13:14.Затова той му каза: Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби.
37После той намери друг човек и каза: Удари ме, моля. И човекът го удари и с удара го нарани.
38Тогава пророкът си отиде и чакаше на пътя царя, като бе прикрил с покривало очите си.
392 Ц. 12:1; 4 Ц. 10:24.И когато минаваше царят, той извика към него: Слугата ти влезе в сражението; и ето, един човек като се отби настрана, доведе едного при мене и рече: Пази този човек; ако побегне някак, твоят живот ще бъде вместо неговия живот или ще платиш един талант сребро.
40И като беше зает слугата ти тук-там, той се изгуби. А израилският цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл.
41Тогава той побърза, та вдигна покривалото от очите си; и израилският цар го позна, че беше един от пророците.
423 Ц. 22:31 – 37.А той му рече: Така казва Господ: понеже ти пусна от ръката си човека, когото аз бях обрекъл на погубване, затова твоя живот ще бъде вместо неговия живот и твоят народ вместо неговия народ.
433 Ц. 21:4.И израилският цар дойде в Самария и се прибра у дома си тъжен и огорчен.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.