2 Коринтяни 6 - Ревизиран（BG1940）

1И ние, като съдействуваме <с Бога>, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

2(Защото казва: - "В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах"; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден).

3Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение;

4но във всичко биваме одобрени, като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,

5чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,

6с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов,

7с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;

8всред слава и опозорение, всред укори и похвали; <считани> като измамници, но пак истинни;

9като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани;

10като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.

11О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.

12Вам не е тясно в нас, но в сами вас е тясно <нам>.

13И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие <сърцата си>.

14Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?

15и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия?

16и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".

17Затова - "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "И не се допирайте до нечисто"; и "Аз ще ви приема,

18И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ.