Псалми 106 - Ревизиран（BG1940）

1(По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост <трае> до века.

2Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?

3Блажени ония, които пазят правосъдие; <Блажен> оня, който върши правда на всяко време.

4Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си;

5За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.

6Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.

7Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.

8При все това <Бог> ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.

9Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,

10И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.

11Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.

12Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.

13<Но> скоро забравиха делата Му, Не чакаха <изпълнението на> намерението Му,

14Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;

15И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.

16Също и на Моисея те завидяха в стана. <И> на Господния светия Аарон.

17Земята се разтвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;

18И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите.

19Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;

20Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!

21Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,

22Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.

23Затова Той каза, че ще ги изтреби; <Само че> избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да <ги> погуби.

24Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,

25А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.

26Затова Той им се закле {Еврейски: Подигна ръката Си.}, Че ще ги повали в пустинята,

27И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по <разни> страни,

28Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви <принесени> на мъртви <богове>.

29И тъй, предизвикаха <Бога> с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.

30Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;

31И това му се вмени за правда Из род в род до века.

32Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;

33Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та <Моисей> говори несмислено с устните си.

34<При това>, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,

35Но се смесиха с <тия> народи, И се научиха на техните дела;

36Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.

37Да! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,

38И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.

39Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.

40Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.

41Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.

42Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.

43Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, <Затова> се и унижиха поради беззаконието си.

44Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им;

45Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;

46Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.

47Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.

48Благословен да е Господ Израилевият Бог от века и до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.