Йов 20 - Ревизиран（BG1940）

1Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

2Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

3Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

4Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

5Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

6Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,

7Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?

8Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

9Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

10Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

11Костите му са пълни със <съгрешенията на> младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

12Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,

13Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

14Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще <се обърне> във вътрешностите му.

15Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

16Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

17Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

18Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

19Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

20Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази <нищо> от това, което му е най-мило;

21<Понеже> не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

22Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

23Когато се кани да напълни корема си, <Бог> ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато <още> яде.

24Когато бяга от желязното оръжие, <Стрелата на> медния лък ще го прониже.

25Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

26Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван <от човек> ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

27Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.

28Богатството на дома му ще изчезне, В деня на <Божия> гняв ще се разпилее.

29Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.