1 Царе 4 - Ревизиран（BG1940）

1В това време Израил излезе на бой против филистимците и разположи стан близо при Евен-езер; а филистимците разположиха стан в Афек.

2И филистимците се опълчиха против Израиля; и когато започнаха битката, Израил се пръсна пред филистимците, и около четири хиляди мъже бяха убити на полесражението.

3А като дойдоха людете в стана, Израилевите старейшини казаха: Защо ни порази Господ днес пред филистимците? Нека донесем при себе си ковчега <за плочите> на Господния завет от Сило, тъй щото, като дойде всред нас, да ни избави от ръката на неприятелите ни.

4И така, людете пратиха в Сило, та донесоха от там ковчега на завета на Господа на Силите, Който обитава между херувимите; и двамата Илиеви сина, Офний и Финеес, бяха там с ковчега на Божия завет.

5И като дойде ковчегът на Господният завет в стана, целият Израил възкликна с голям глас, тъй щото земята проехтя.

6А филистимците като чуха шума на възклицанието, рекоха: Що значи това шумно и голямо възклицание в стана на евреите? и научиха се, че Господният ковчег дошъл в стана.

7Тогава филистимците се уплашиха, защото казваха: Бог е дошъл в стана. И рекоха: Горко ни! Защото такова нещо не е ставало до сега.

8Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на тия мощни богове? Тия са боговете, които поразиха египтяните с всякаква язва в пустинята.

9Укрепете се, филистимци, бъдете мъжествени, за да не станете слуги на евреите, както те станаха на вас; бъдете мъжествени, та се бийте с тях.

10Тогава филистимците се биха; и Израил беше поразен, и всеки побягна в шатъра си; и стана много голямо поражение, защото паднаха тридесет хиляди пешаци от Израиля.

11и Божият ковчег бе хванат; и двамата Илиеви сина, Офний и Финеес, бяха убити.

12Тогава един човек от Вениамина се завтече от битката, та отиде в Сило, в същия ден, с раздрани дрехи и с пръст на главата си.

13И като стигна, ето, Илий седеше на стола си край пътя та пазеше, защото сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато дойде човекът в града та извести това, целият град извика.

14А Илий, като чу шума на викането каза: Що значи тоя шум и глъч? И човекът дойде бързо та извести на Илия.

15Илий беше тогава на деветдесет и осем години; и очите му бяха ослабнали та не можеше да вижда.

16И човекът каза на Илия: Аз дойдох от сражението; още днес избягах от битката. И рече: Що стана, чадо мое?

17И вестителят в отговор рече: Израил побягна пред филистимците, при това стана голямо поражение между людете, освен това и двамата ти сина, Офний и Финеес, умряха, и Божият ковчег е хванат.

18А щом спомена за Божия ковчег, <Илий> падна от стола възнак край портата, и вратът му се строши, и умря; защото беше стар и тежък човек. И той съди Израиля четиридесет години.

19А снаха му, Финеесовата жена, която беше непразна, готова да роди, щом чу известието, че Божият ковчег бил хванат, и че свекърът й и мъжът й умрели, преви се и роди, защото болките й я хванаха.

20И когато умираше, жените, които стояха около нея, й рекоха: Не бой се, защото си родила син. Но тя не отговори, нито даде внимание.

21И нарече детето Ихавод {Т.е., Неславен.}, като казваше: Славата се изгуби от Израиля, (защото Божият ковчег се хванал, и защото свекърът й и мъжът й <умрели>);

22каза прочее: Славата се изгуби от Израиля, защото Божият ковчег се хвана.