Притчи 20 - Ревизиран（BG1940）

1Виното е присмивател, <и> спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.

2Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.

3Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.

4Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси <във време> на жетва, не ще има нищо.

5Намерението в сърцето на човека е <като> дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.

6Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта; Но кой може да намери верен човек?

7Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.

8Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.

9Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?

10Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.

11Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.

12Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.

13Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, <и> ще се наситиш с хляб.

14Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.

15Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценно украшение.

16Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, <който поръчителствува> за чужди хора.

17Хляб <спечелен> с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.

18Намеренията се утвърждават чрез съвещание, <Затова> с мъдър съвет обяви война.

19Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

20Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

21На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.

22Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще те избави.

23Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни не са добри.

24Стъпките на човека <се оправят> от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?

25Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам <това, >И след като се е обрекъл <тогава> да разпитва.

26Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото <на вършачката>.

27Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

28Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.

29Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите <им> коси.

30Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.