Деяния 1 - Ревизиран（BG1940）

1Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

2до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

3на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и <им> говореше за Божието царство.

4И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, <каза Той>, чухте от Мене.

5Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

6И тъй, <веднъж>, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?

7Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.

8Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

9И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.

10И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,

11които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.

12Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, <на> разстояние един съботен ден път.

13И когато влязоха <в града>, качиха се в горната стая, гдето живееха Петър и Иоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот и Юда Яковов.

14Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва, и моление, с <някои> жени и Мария, майката на Исуса, и с братята Му.

15През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души), и рече:

16Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.

17Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.

18Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.

19И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, Кръвната нива.

20Защото е писано в книгата на Псалмите: "Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; и: "Друг нека вземе чина му".

21И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше между нас,

22като почна от <времето, когато> Иоан кръщаваше и <следва> до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.

23И така, поставиха на сред двама, Иосифа, наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.

24И помолиха се, казвайки: Ти, Господи сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал,

25да вземе мястото в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.

26И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.