Еремия 6 - Ревизиран（BG1940）

1Вениаминци, бягайте отсред Ерусалим, Затръбете в Текуе, и издигнете знак във Вет-акерем; Защото зло предстои от север, И голяма погибел.

2Красивата и изнежена жена Сионовата дъщеря ще изтребя.

3Овчарите и стадата им ще дойдат при нея, Ще разпъват шатрите си против нея от всяка страна, Ще пасат всеки на мястото си;

4<Ще извикат>: Пригответе война против нея, Станете, и нека възлезем на пладне; Горко ни! защото преваля денят, Защото се простират вечерните сенки;

5Станете, и да възлезем през нощта, И да съборим палатите й;

6Защото така казва Господ на Силите: Отсечете дърветата й, И издигнете могила против Ерусалим; Тоя е градът, който трябва да се накаже, Само насилие има в него.

7Както блика вода от извора, Така блика злото от него; Насилие и грабеж се чува в него, Пред Мене непрестанно има болест и рани.

8Приеми поука, Ерусалиме, Да не би да се отвръща душата Ми от тебе, Да не би да те направя пустиня, земя ненаселена.

9Така казва Господ на Силите: Ще берат и ще оберат останалите от Израиля като лозе; Пак простри ръката си като гроздоберач към пръчките.

10Кому да говоря, и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано та не могат да чуят; Ето, словото Господно стана укорно за тях, Те не благоволят в него.

11Затова съм пълен с яростта на Господа, Уморих се да се въздържам; Ще я изливам върху децата по улиците; И върху целия сбор на младежите, Защото ще бъдат грабнати и мъж с жена, Старец заедно с престарял.

12Къщите им ще преминат на други, Също и полетата и жените им; Защото ще простра ръката Си Върху жителите на <тая> страна, казва Господ;

13Защото от малък до голям Всеки от тях се е предал на сребролюбие, И от пророк до свещеник Всеки постъпва лъжливо.

14Повърхностно са лекували те раната на людете Ми, Като са казвали: Мир, мир! а пък няма мир.

15Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, Нито са знаели да почервенеят; Затова ще паднат между падащите, Ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ.

16Така казва Господ: Застанете на пътищата та вижте, И попитайте за древните пътеки, Где е добрият път, и ходете по него, И ще намерите покой за душите си; Но те рекоха: Не щем да ходим <в него>.

17Поставих и пазачи над вас <Та казах>: Слушайте гласа на тръбата; Но те рекоха: Не щем да слушаме.

18Затова, слушайте народи, И ти, съборе, узнай що има между тях.

19Слушай земьо; Ето, Аз ще докарам зло върху тия люде, Дори плода на помислите им; Защото не послушаха словата Ми, А колкото за закона Ми, те го отхвърлиха,

20Защо Ми е ливанът що донасят от Сава, И благовонната тръстика от далечна страна? Всеизгарянията ви не Ми са приятни, Нито жертвите ви угодни.

21Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще поставя пред тия люде препънки, О които ще се спъват бащите и синовете заедно; И съседът и приятелят му ще загинат <заедно>.

22Така казва Господ: Ето, люде идат от северната страна, И велик народ ще се подигне от краищата на земята.

23Лък и копие държат, Жестоки са и немилостиви; Гласът им бучи като море, Възседнали са на коне, Всеки опълчен, както мъж за бой, Против тебе, дъщерьо сионова.

24<Откакто> сме чули вест за тях Ръцете ни ослабнаха, Мъки ни обзеха и болки Като на жена, която ражда.

25Не излизайте на полето и на път не ходете, Защото мечът на неприятеля и ужасът са от всяка страна.

26Дъщерьо на людете Ми, препаши се с вретище И валяй се в пепел; Жалей като за единороден син, заплачи горчиво, Защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас.

27Поставих те изпитател и крепост между людете Си, За да узнаеш и да изпиташ пътя им.

28Те всички са крайни отстъпници, които разпространяват клевети; Мед са и желязо; те всички постъпват разтленно.

29Духалото изгоря; оловото се изпояде от огъня: Разтопителят напразно разтопява, Защото злите не се отделиха.

30Сребро за смет ще ги нарекат, Защото Господ ги е отхвърлил.