Малахия 2 - Ревизиран（BG1940）

1И сега, ето заповедта, която се дава на вас, свещеници.

2Ако не послушате, и ако не вземете присърце Да отдадете слава на името Ми, Казва Господ на Силите, Тогава ще пратя върху вас проклетията, И ще прокълна благословията ви; Дори ги проклех вече, Понеже не вземате <това> присърце.

3Ето, Аз ще разваля семето ви, И ще намажа лицата ви с нечистотии, Нечистотиите от жертвите ви; И ще бъдете отнесени заедно с тях,

4И ще познаете, Че Аз ви пратих тая заповед, За да бъде <потвърден> заветът ми с Левия, Казва Господ на Силите.

5Заветът Ми беше с него за живот и за мир, Които и му дадох заради страха, С който Ми се боеше и се страхуваше от името Ми.

6Законът на истината беше в устата му, И неправда не се намери в устните му; Ходеше с Мене в мир и правота, И отвърна мнозина от беззаконие.

7Понеже устните на свещеника трябва да пазят знание, И от неговите уста трябва <людете> да искат закона. Защото той е посланик на Господа на Силите.

8Но вие се отклонихте от пътя, Направихте мнозина да се спъват в закона, Извратихте завета <направен> с Левия, Казва Господ на Силите.

9Затова и Аз ви направих презряни И унижени пред всичките люде, Защото не сте опазили пътищата Ми, Но сте били лицеприятни относно закона.

10Нямаме ли ние всички един Отец? Не един ли Бог ни е създал? Тогава защо се обхождаме коварно всеки против брата си Та оскверняваме завета <направен> с бащите ни?

11Юда постъпи коварно, И гнусота се извърши в Израил и в Ерусалим; Защото Юда оскверни светилището на Господа, което Той люби, И се ожени за дъщеря на чужд бог.

12Господ ще изтреби от Якововите шатри Човека, който прави това, Както оня, който поучава <това>, така и оня, който го {Еврейски: Както оня, който буди, така и оня, който отговаря.} слуша, И оня, който донася принос Господу на Силите.

13Правите още и това: Покривате олтара на Господа със сълзи С плач и с въздишки, Поради което Той не поглежда вече приноса, Нито го приема с благоволение от ръката ви.

14И пак казвате: Защо? Защото Господ стана свидетел Между тебе и жената на младостта ти Към която си постъпил невярно, При все че ти е съпруга и заветната жена,

15Защото не направи ли Той <двамата> един <човек>, Ако и да имаше още от духа< на живота? >И защо един? За да очаква набожно потомство. Затова внимавайте в похотите си, И никой да не постъпва невярно към жената на младостта си.

16Защото, казва Господ, Израилевия Бог: Аз мразя напускане, - И онзи, който покрива дрехите си с насилие, Казва Господ на Силите. Затова внимавайте в похотите си, Да не би да постъпвате невярно.

17Дотегнахте Господу с думите си; Но пак казвате: С какво Му дотегнахме? С това, дето думате: Всеки, който върши зло, Добър е пред Господа, и Той благоволява в тях; Иначе, къде е Бог на правосъдието?