1 Коринтяни 4 - Ревизиран（BG1940）

1Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.

2При туй, което тук се изисква от настойниците е, <всеки> да се намери верен.

3А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки <съд;> даже аз не съдя сам себе си.

4Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.

5Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи <подобаващата> нему похвала от Бога.

6И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не <престъпвате> границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.

7Защото, кой те прави да се отличаваш <от другиго?> И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

8Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате <и то> без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;

9защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;

10ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.

11Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме,

12трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;

13като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.

14Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.

15Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.

16Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.

17По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива <пътища>, каквито получавам навсякъде във всяка църква.

18Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.

19Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.

20Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.

21Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?