Йов 21 - Ревизиран（BG1940）

1Тогава Иов в отговор рече:

2Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

3Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

4За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

5Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.

6Само да си наумя <тия въпроси> ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

7Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.

8Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

9Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

10Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,

11Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.

12Пеят при <музиката на> тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

13Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

14Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

15Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?

16Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

17Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! <Бог им> разпределя болезни в гнева Си.

18Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

19<Думате>: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. <По-добре> нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

20Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

21Защото какво наслаждение от дома си има <нечестивият> след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

22Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

23Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

24Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

25А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

26Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

27Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

28Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

29Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им <примери>, -

30Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

31Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

32Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата <си>.

33Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.

34Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава <само> лъжа?