Псалми 62 - Ревизиран（BG1940）

1(По слав. 61). За първия певец, по Едутуна {виж. 1 Лет. 25:1, 3.}. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.

2Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.

3До кога, всички вие, ще нападате на човека За да <го> съборите {Еврейски: Убиете.} като наведена стена и разклатен плет?

4Съветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).

5Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам <помощ>.

6Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.

7У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.

8Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села).

9Наистина низкопоставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа; <Турени> на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-<леки> от суетата.

10Не уповавайте на насилие, И не се <надявайте> суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте <към него> сърцето си.

11Едно <нещо> каза Бог, да! две <неща> чух, - Че силата принадлежи на Бога,

12И <че> на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.