Лука 22 - Ревизиран（BG1940）

1А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

2И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от людете.

3Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

4и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

5И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.

6И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.

7И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.

8И прати <Исус> Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

9А те Му казаха: Где искаш да приготвим?

10А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,

11и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

12И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

13И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

14И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

15И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;

16защото ви казвам, че няма <вече> да я ям докле се не изпълни в Божието царство.

17И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

18защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

19И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.

20Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

21Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

22Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!

23И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

24Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

25А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.

26Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.

27Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

28А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

29Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,

30да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

31И рече Господ: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска <всички>, за да ви пресее като жито;

32но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

33<Петър> Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.

34А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.

35И рече им: Когато ви пратих <без> кесия, без торба и <без> обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

36И рече им: Но сега, който няма <кесия>, нека я вземе, така и торба; и който няма <кесия>, нека продаде дрехата си и нека си купи нож;

37защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото <писаното> за Мене <наближава> към <своето> изпълнение.

38И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.

39И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.

40И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.

41И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:

42Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

43И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.

44И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

45И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:

46Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

47Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.

48А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

49И тия, които бяха около <Исуса>, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?

50И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,

51А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.

52А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата <стража> и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?

53Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

54И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.

55И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

56И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

57А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

58След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

59И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.

60А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.

61И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

62И излезе вън та плака горко.

63И мъжете, които държаха< Исуса>, ругаеха Го и Го биеха,

64и като Го закриваха удряха Го по лицето и питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари.

65И много други хули изговориха против Него.

66И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:

67Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

68и ако <ви> задам въпрос, не ще отговорите.

69Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

70И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие< право> казвате; защото съм.

71А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.