Йоан 5 - Ревизиран（BG1940）

1Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.

2А в Ерусалим, близо до овчата <порта>, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.

3В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали,.

5И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.

6Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече <боледувал>, каза му: Искаш ли да оздравееш?

7Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.

8Исус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи.

9И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.

10Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.

11Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?

12Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?

13А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.

14По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.

15Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.

16И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.

17А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.

18Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и <така> правеше Себе Си равен на Бога.

19Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.

20Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.

21Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.

22Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички,

23за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.

24Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

25Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.

26Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;

27и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.

28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,

29и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

30Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.

31Ако свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.

32Друг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене, е истинно.

33Вие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.

34(Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие).

35Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.

36Но Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.

37И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.

38И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.

39Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене,

40и <пак> не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

41От човеци слава не приемам;

42но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.

43Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

44Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.

45Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.

46Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа.

47Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?