Йов 24 - Ревизиран（BG1940）

1Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му <за съд?>

2Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

3Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

4Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно <от тях>.

5Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

6Жънат фуража в нивата, <за да го ядат>. И берат лозата на неправедника;

7Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

8Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

9<Други> грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

10Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

11Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

12Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

13<Други> са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

14Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

15Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

16В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

17Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18Бърже се <отвличат> по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат <вече> към пътя за лозята.

19<Както> сушата и топлината поглъщат водата от снега, <Така> и преизподнята грешните.

20Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

21Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

22Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

23<Бог> им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

24Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички <други> си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

25И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?