2 Царе 6 - Ревизиран（BG1940）

1След това Давид пак събра всичките отборни мъже от Израиля, <на брой> тридесет хиляди души.

2И Давид стана от Ваала Юдова та отиде, и всичките люде, които бяха с него, за да пренесе от там, <дето се намираше>, Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, Който обитава между херувимите.

3И положиха Божия ковчег на нова кола, и дигнаха го от Авинадавовата къща, която бе на хълма; а Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег,

4като Ахио вървеше пред ковчега, <а Оза край него> {Първата част от ст.4 се изоставя.}.

5А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всякакви видове <инструменти> от елхово дърво, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с цитри и с кимвали.

6А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря <ръката> <си> към Божия ковчег та го хвана; защото воловете го раздрусаха.

7И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег.

8И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза {Т.е., Поражение (пролом) на Оза.}, <както се нарича и> до днес.

9И в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене?

10Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град; но Давид го отстрани в къщата на гетеца Овид-едом.

11И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едома три месеца; и Господ благослови Овид-едома и целия му дом.

12Известиха, прочее, на цар Давида, казвайки: Господ е благословил дома на Овид-едома и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде та пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едома в Давидовия град.

13И когато тия, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертвува говеда и угоени <телци>.

14И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.

15Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и с тръбен звук.

16А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше пред Господа, презря го в сърцето си.

17И донесоха Господния ковчег та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа.

18И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в името на Господа на Силите.

19И раздаде на всичките люде, сиреч, на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб и по една мера <вино> и по една низаница сухо грозде. Тогава всичките люде си отидоха, всеки в къщата си.

20А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давида, и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!

21А Давид каза на Михала: пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх.

22И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан.

23Затова Михала Сауловата дъщеря остана бездетна до деня на смъртта си.