Притчи 16 - Ревизиран（BG1940）

1Плановете на сърцето <принадлежат> на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

2Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

3Възлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения.

4Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

5Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, <Даже> ръка с ръка <да се съедини, пак> той няма да остане ненаказан.

6С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

7Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.

8По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

9Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.

10Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

11Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.

12Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

13Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

14Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

15В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

16Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

17Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

18Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

19По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

20Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.

21Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

22Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

23Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му.

24Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

25Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

26Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

27Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

28Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

29Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

30Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

31Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

32Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.

33Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.