Йов 41 - Ревизиран（BG1940）

1Можеш ли да извлечеш крокодила {Левиатан.} с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

2Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

3Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

4Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

5Можеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за <забава на> момичетата си?

6Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

7Можеш ли прониза {Еврейски: Напълни.} кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

8Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече <това>.

9Ето, надеждата <да го хване> някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

10Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

11Кой Ми е дал по-напред, та да <му> отплатя? <Все що има> под цялото небе е Мое.

12Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство.

13Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти {Еврейски: Юзди.}?

14Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

15<Той> се гордее с наредените <си> люспи, Съединени заедно <като че ли> плътно запечатани;

16Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

17Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

18Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

19Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

20Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне <над пламнали> тръстики.

21Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му.

22На врата му обитава сила, И <всички> заплашени скачат {Еврейски: И страха скача.} пред него.

23Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

24Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

25Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

26Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

27Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

28Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

29Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

30<Като> остри камъни има по долните му части; Простира <като белези от> диканя върху тинята;

31Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

32Остава подир себе си светла диря, <Тъй щото> някой би помислил, че бездната е побеляла <от старост>.

33На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

34Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове {Еврейски: Синове на гордостта.}.