Лука 17 - Ревизиран（BG1940）

1И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез който дохождат!

2По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.

3Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.

4И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

5И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.

6А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

7А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш?

8Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?

9Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? Не вярвам.

10Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме <само> това, което бяхме длъжни да извършим.

11И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше <границата> между Самария и Галилея.

12И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,

13извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!

14И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.

15И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,

16и падна на лице при нозете на <Исуса> и Му благодареше. И той бе самарянин.

17А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? а где са деветимата?

18Не намериха ли се <други> да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?

19И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

20А <Исус> попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва;

21нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас.

22И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите< поне> един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.

23И като ви рекат: Ето, тук е! да не отидете, нито да тичате подире< им>.

24Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.

25Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.

26И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;

27ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички.

28Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,

29а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички, -

30подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.

31В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива да не се връща назад.

32Помнете Лотовата жена.

33Който иска да спечели живота {Или: Душата} си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.

34Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.

35Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата <ще се вземе, а другата>{Повторението на тези думи вероятно е печатна грешка в изданието от 1940 г.} ще се остави.

36Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави.

37Отговарят Му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.