Йов 16 - Ревизиран（BG1940）

1Тогава Иов в отговор рече:

2Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

3Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?

4И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

5<Но> аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила <скръбта ви>.

6Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

7Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

8Набръчкал си ме в свидетелство <против мене>; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

9Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

10Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

11Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

12Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

13Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

14Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

15Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,

16Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

17Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

18О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място <за почивка>.

19Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.

20Моите приятели ми се присмиват; <Но> окото ми рони сълзи към Бога,

21Дано Той <сам> защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!

22Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.