1 Коринтяни 12 - Ревизиран（BG1940）

1При това, братя, желая да разберете и за духовните <дарби>.

2Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха.

3Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух.

4Дарбите са различни; но Духът е същият.

5Службите са различни; но Господ е същият.

6Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките <човеци>.

7А на всеки се дава проявяването на Духа за <обща> полза.

8Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;

9на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;

10на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг <да говори> разни езици; а пък на друг да тълкува езици.

11А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.

12Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, <пак> са едно тяло, така е и Христос.

13Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух <да съставляваме> едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.

14Защото тялото не се състои от една част, а от много.

15Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.

16И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.

17Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?

18Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.

19Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?

20Но сега те са много части, а едно тяло.

21И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.

22Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;

23и тия <части> на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни <части> получават най-голямо благоприличие.

24А благоприличните ни <части> нямат нужда <от това>. Но Бог е сглобил тялото <така>, че е дал по-голяма почит на оная част, която не <я> притежава;

25за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.

26И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави <една> част, всичките части се радват заедно с нея.

27А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

28И Бог е поставил някои в църквата <да бъдат>: първо апостоли, второ пророци, трето учители, <други да правят> чудеса, <някои имат> изцелителни дарби, <други с дарби> на помагания, <на> управлявания, <на говорене> разни езици.

29Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички <вършат> ли велики дела?

30Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?

31Копнейте за по-големите дарби; а при все това <аз> ви показвам един превъзходен път.