Йов 30 - Ревизиран（BG1940）

1Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

2Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

3От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

5Бяха изпъдени измежду <човеците>, Които викаха подир тях като подир крадци.

6Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

7Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;

8Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

9А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

10Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

11Тъй като <Бог> е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.

12Отдясно въстават <тия> изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},

13Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

14Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се <върху мене>.

15Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

16И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

17През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.

18<Само> с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.

19<Бог> ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

20Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти <просто> ме поглеждаш.

21Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

22Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

23Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

24Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

25Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

26Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

27Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

28Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

29Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

30Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

31<Затова> арфата ми <се измени> в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.