Еклесиаст 12 - Ревизиран（BG1940）

1И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, -

2Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;

3Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха, И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;

4<Когато> вратите ще се затворят при пътя, Като ослабне гласът на мелницата; И при гласа на птицата ще стане <човек>, И всичките звукове {Еврейски: Дъщери.} на песента ще ослабнат;

5Още когато ще се боят от <всичко>, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато бадемът се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, -

6Преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,

7И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, Който го е дал.

8Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.

9И колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.

10Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.

11Думите на мъдрите са като остени; И като заковани гвоздеи са< думите на> събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.

12А колкото за <нещо> повече от това, сине мой, приеми увещание, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.

13Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека {Или: Това е длъжността на.};

14Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.