Числа 20 - Ревизиран（BG1940）

1И в първия месец дойдоха израилтяните, цялото общество, в Цинската пустиня; и людете останаха в Кадис. Там умря Мариам, и там бе погребана.

2А вода нямаше за обществото, тъй че те се събраха против Моисея и против Аарона.

3Людете се скараха с Моисея, като говореха казвайки: О да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа!

4Защо изведохте Господното общество в тая пустиня да измрем в нея, ние и добитъкът ни?

5И защо ни изведохте из Египет, за да ни доведете на това лошо място, което не е място за сеене, ни за смокини, ни за лозя, ни за нарове, нито има вода за пиене?

6Тогава Моисей и Аарон отидоха от присъствието на обществото при входа на шатъра за срещане, гдето и паднаха на лицата си; и Господната слава им се яви.

7И Господ говори на Моисея, казвайки:

8Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на канарата, и тя ще даде водата си; така ще им извадиш вода из канарата, и ще напоиш обществото и добитъка им.

9И тъй, Моисей взе жезъла, <който беше> пред Господа, според както Той му заповяда;

10и, като свикаха Моисей и Аарон обществото пред канарата, той им каза: Чуйте сега, вий бунтовници! да ви извадим ли вода из тая канара?

11Тогава Моисей дигна ръката си и с жезъла си удари канарата два пъти; и потече много вода, та обществото и добитъкът им пиха.

12Но Господ каза на Моисея и Аарона: Понеже не Ме вярвахте за да Ме осветите пред израилтяните, за това вие няма да въведете това общество в земята, която им давам.

13Това е водата на Мерива {То ест: Каране.}, защото израилтяните се препираха с Господа, и Той се освети всред тях.

14След това Моисей изпрати посланици от Кадис до едомския цар <да му кажат>: Така говори брат ти Израил: Ти знаеш всичките трудности, които ни сполетяха,

15как бащите ни слязоха в Египет, и живяхме дълго време в Египет, и <как> египтяните се отнасяха зле към нас и бащите ни,

16и <как>, когато ние извиквахме към Господа, Той чу гласа ни, и изпрати един ангел та ни изведе из Египет; и ето ни в Кадис, град в края на твоите предели.

17Нека минем, моля, през земята ти. Няма да минем през нивите или през лозята, нито ще пием вода от кладенците; но ще вървим през царевия друм; няма да се отбием ни надясно ни наляво, докато не преминем твоите предели.

18Но Едом му отговори: Няма да минеш през <земята> ми, да не би да изляза с нож против тебе.

19А израилтяните <пак> му рекоха: Ние ще минем през друма; и ако аз и добитъкът ми пием от водата ти, ще я платим; остави ме само с нозете си да премина и нищо друго.

20А той <пак> отговори: Няма да преминеш. И Едом излезе против него с много люде и със силна ръка.

21Така Едом отказа да пусне Израиля да мине през пределите му; за това Израил се отвърна от него.

22И така, израилтяните, цялото общество, отпътуваха от Кадис, и дойдоха при планината Ор.

23Тогава Господ говори на Моисея и Аарона на планината Ор, при границите на Едомската земя, казвайки:

24Аарон ще се прибере при людете си, защото няма да влезе в земята, която съм дал на израилтяните, понеже не се покорихте на думата Ми при водата на Мерива.

25Вземи Аарона и сина му Елеазара и изведи ги на планината Ор;

26и съблечи от Аарона одеждите му, и облечи с тях сина му Елеазара; и Аарон ще се прибере <при людете си> и ще умре там.

27И Моисей стори, според както Господ заповяда; те се качиха на планината Ор пред очите на цялото общество.

28И Моисей съблече от Аарона одеждите му и облече с тях сина му Елеазара; и Аарон умря там на връх планината; а Моисей и Елеазар слязоха от планината.

29И като видя цялото общество, че Аарон умря, то целият Израилев дом оплакваха Аарона за тридесет дена.