2 Коринтяни 4 - Ревизиран（BG1940）

1Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

2но се отрекохме от тайни и срамотни <дела>, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

3Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -

4за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да <ги> не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

5(Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

6Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, <Той е>, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети <света> с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

7А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да <се види>, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

8Угнетявани <сме> отвсякъде, но не <сме> утеснени; в недоумение <сме>, но не до отчаяние;

9гонени <сме>, но не оставени; повалени <сме>, но не погубени.

10Всякога носим на тялото си убиваното на Господа Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

11Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

12Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

13А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, <понеже> вярваме, затова и говорим;

14понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

15Защото всичко това <е> заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, <които са я получили>, да умножи благодарението, за Божията слава.

16Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

17Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

18които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.