1 Коринтяни 15 - Ревизиран（BG1940）

1Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

2чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.

3Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;

4че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

5и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

6че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

7че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли;

8а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.

9Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква,

10Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

11И тъй, било че аз <се трудих повече>, било че, така проповядваме <и те и аз>, и вие така сте повярвали.

12Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

13Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;

14и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

15При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;

16защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;

17и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.

18Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.

19Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.

20Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.

21Понеже, както чрез човека <дойде> смъртта, така чрез човека <дойде> възкресението на мъртвите.

22Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.

23Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.

24Тогава <ще бъде> краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

25Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

26И смъртта, най-последен враг, <и тя> ще бъде унищожена,

27защото Бог "е покорил всичко под нозете Му". А когато ще е казал, че всичко е <вече> покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),

28когато <казвам>, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.

29Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?

30Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?

31Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.

32Ако, по човешки <казано>, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".

33Не се мамете. "Лошите другари покварят добрите нрави".

34Отрезнейте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои <от вас> не познават Бога. <Това> казвам, за да ви направя да се засрамите.

35Но някой ще рече: Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?

36Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

37И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, <каквото> се случи, пшенично или някое друго;

38но Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.

39Всяка плът не е еднаква; но друга е <плътта> на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.

40Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните.

41Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.

42Така е и възкресението на мъртвите. <Тялото> се сее в тление, възкръсва в нетление;

43сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

44сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно <тяло>.

45Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам <стана> животворящ дух.

46Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

47Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.

48Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.

49И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.

50А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

51Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,

52в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

53Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.

54А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".

55О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?

56Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

57но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

58Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.