Псалми 57 - Ревизиран（BG1940）

1(По слав. 56). За първия певец, по не разорявай. Песен на Давида, когато побягна от Сауловото лице в пещерата {1 Цар. 21:1. 24:3. Псал. 142 надписа.}. Смили се за мене, о Боже, смили се за мене, Защото при Тебе прибягва душата ми; Да! под сянката на Твоите крила ще прибягна, Докато преминат <тия> бедствия.

2Ще викам към Всевишния Бог, Към Бога, Който действува за мене.

3Ще прати от небесата и ще ме избави, <Когато ме> укорява оня, който иска да ме погълне. (Села). Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.

4Душата ми е всред лъвове; Лежа между пламнали човеци, <Между> човешки чада, чиито зъби са копия и стрели, И чиито език е остър меч.

5Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.

6Мрежи приготвиха за стъпките ми; Душата ми се е навела; Изкопаха пред мене яма; Те сами паднаха всред нея. (Села).

7Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; Ще пея, а още ще славословя.

8Събуди се, душе моя {Еврейски: Славо моя.}; Събуди се, псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.

9Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.

10Защото Твоята милост е велика <дори> до небесата. И Твоята вярност до облаците.

11Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.