1 Фил. 3:12-14; Евр. 5:12, 9:14 Поради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,
2Деян. 8:14-17, 17:31,32, 19:4-6, 24:25; Рим. 2:16учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.
3Деян. 18:21; 1 Кор. 4:19И това ще направим, ако Бог позволи.
4Йоан 4:10, 6:32; Гал. 3:2,5; Еф. 2:8; Евр. 2:4, 10:32Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух,
5Евр. 2:5и са вкусили от доброто Божие слово и от силите на бъдещия век,
6Мат. 12:31,32; 2 Пет. 2:20,21; 1 Йоан 5:16; Евр. 10:26,29а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
7Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
8Ис. 5:6; Йер. 26:6, 44:22; Марк 11:21но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще бъде прокълната и сетнината ѝ е да се изгори.
9Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за по-добро нещо, което води към спасението.
10Пр. 14:31; Мат. 10:42, 25:40; Йоан 13:20; Рим. 3:4, 15:25; 2 Кор. 8:4, 9:1,12; 1 Сол. 1:3; 2 Сол. 1:6,7; 2 Тим. 1:18Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
11Кол. 2:2; Евр. 3:6,14И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай;
12Евр. 10:36да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещанията.
Божието обещание е надеждно13 Бит. 22:16,17; Пс. 105:9; Лука 1:73 Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, като каза:
14Бит. 22:17„Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“
15Рим. 4:17И така, Авраам, като прояви търпение докрай, получи обещаното.
16Изх. 22:11Защото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях,
17Пс. 33:11; Пр. 19:21; Рим. 11:29; Евр. 11:9
така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,18Евр. 12:1така че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;
19Лев. 16:15; Евр. 9:7която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата;
20Йоан 14:2; Евр. 3:1, 4:14, 5:6,10, 7:17, 8:1, 9:24където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.