Битие 47 - Библия, ревизирано издание（BgPB2015）

1 на годините на живота ти?

9Бит. 25:7, 35:28; Йов 14:1; Пс. 39:12; Евр. 11:9,13А Яков отвърна на фараона: Числото на годините на странстването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми във времето на тяхното странстване.

10Бит. 47:7И като благослови фараона, Яков излезе от фараоновото присъствие.

11Бит. 47:6; Изх. 1:11, 12:37Тогава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда фараонът.

12И Йосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб според големината на домовете им.

13 Бит. 41:30; Деян. 7:11 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се засилваше, че египетската земя и ханаанската земя изнемощяха от глада.

14Бит. 41:56Йосиф прибра всички пари, които се намираха в египетската и ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Йосиф донесе парите във фараоновия дом.

15Бит. 47:19И като се свършиха всички пари в египетската земя и ханаанската земя, всички египтяни дойдоха при Йосиф и му казаха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни?

16А Йосиф отговори: Ако парите ви са се свършили, докарайте добитъка си и ще ви дам хляб срещу добитъка ви.

17И така, докараха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през онази година той ги изхрани с хляб срещу целия им добитък.

18След като се измина онази година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.

19Защо да измрем пред очите ти и земята ни да запустее? Купи нас и земята ни за хляб и ние ще бъдем слуги на фараона, и земята ни ще ражда за него. Дай ни и семе, за да останем живи, да не умрем и да не запустее земята.

20И така, Йосиф закупи за фараона цялата египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана фараонова.

21И той пресели населението в градовете от единия до другия край на египетските предели.

22Езд. 7:24Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха определен от фараона дял и се прехранваха от дела, който фараонът им даде; затова не продадоха земята си.

23Тогава Йосиф каза на хората: Ето, днес закупих вас и земята ви за фараона; ето ви семе и засейте земята.

24Затова по време на беритбата ще давате петата част на фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите и за храна за вас и домашните ви, и за храна на децата ви.

25Бит. 33:15А те отговориха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си и ще бъдем слуги на фараона.

26Бит. 47:22И Йосиф направи това закон в египетската земя, както е и до днес, да се дава петата част на фараона; само земята на жреците единствено не стана фараонова.

Последното желание на Яков

27 Бит. 46:3, 47:11 И така, Израил се засели в египетската земя, в Гесенската страна, където придобиваха имения, наплодяваха се и много се размножаваха.

28Яков живя седемнадесет години в египетската земя, така че числото на годините на Якововия живот стана сто четиридесет и седем години.

29Бит. 24:2,49, 50:25; Вт. 31:14; 3 Цар. 2:1А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, сложи ръката си под бедрото ми и ми се закълни, че ще ми покажеш тази благост и вярност – да не ме погребеш в Египет,

30Бит. 48:2, 49:29, 50:5,13; 2 Цар. 19:37; 3 Цар. 1:47; Евр. 11:21а когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той отговори: Ще направя, според както си казал.

31После Яков каза: Закълни ми се; и Йосиф му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.