1 .
4Бит. 17:10,12; Деян. 7:8На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, според както Бог му беше заповядал.
5Бит. 17:1,17А Авраам беше на сто години, когато се роди синът му Исаак.
6Пс. 126:2; Ис. 54:1; Лука 1:58; Гал. 4:27И Сара каза: Бог ми докара смях; всеки, който чуе, ще се смее заради мене.
7Бит. 18:11,12Добави още: Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми деца? – Защото му родих син в старините му.
8А когато детето порасна, го отбиха; и в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение.
Агар и синът ѝ Исмаил9 Бит. 16:1,15; Гал. 4:29 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото беше родила на Авраам, се присмива;
10Бит. 25:6, 36:6,7; Гал. 4:30затова каза на Авраам: Изгони тази слугиня и сина ѝ; защото синът на тази слугиня няма наследство с моя син Исаак.
11Бит. 17:18Тези думи обаче се видяха на Авраам твърде тежки заради сина му Исмаил.
12Рим. 9:7,8; Евр. 11:18Но Бог каза на Авраам: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти каже Сара, послушай думите ѝ, защото по името на Исаак ще се наименува твоето потомство.
13Бит. 16:10, 17:20, 21:18Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твой син.
14Йоан 8:35Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мях с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ; даде ѝ още детето и я изпрати. А тя тръгна и се заблуди в пустинята Вирсавее.
15Но водата в меха се изчерпа; и майка му хвърли детето под един храст
16и отиде и седна насреща, далече колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
17Изх. 3:7А Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и ѝ каза: Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е.
18Бит. 21:13Стани, вдигни момчето и го хвани с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
19Чис. 22:31; 4 Цар. 6:17,18,20; Лука 24:16,31Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
20Бит. 16:12, 28:15, 39:2,3,21Бог беше с момчето, което, като порасна, се засели в пустинята и стана стрелец.
21Бит. 24:4Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от египетската земя.
Авраам в спор с Авимелех22 Бит. 20:2, 26:26,28 По онова време Авимелех, с военачалника си Фихол, говорѝ на Авраам: Бог е с тебе във всичко, което правиш.
23Ис.Нав. 2:12; 1 Цар. 24:21И така, сега закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпваш невярно с мене, нито със сина ми, нито с внука ми; а според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мен и към земята, в която си пребивавал.
24И Авраам каза: Заклевам се.
25Бит. 26:15,18,20-22След това Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели насила.
26Но Авимелех отговори: Не знам кой е направил това нещо; нито ти си ми казал, нито аз съм чул за това до днес.
27Бит. 26:31Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор помежду си.
28А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
29Бит. 33:8Авимелех попита Авраам: Какви са тези женски агнета, които си отделил?
30Бит. 31:48,52А той каза: Тези седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец.
31Бит. 26:33Затова той нарече онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата.
32Така те сключиха договор във Вирсавее; след това Авимелех и военачалникът му Фихол станаха и се върнаха във Филистимската земя.
33 Бит. 4:26; Вт. 33:27; Ис. 40:28; Рим. 16:26; 1 Тим. 1:17 Тогава Авраам посади дъбрава във Вирсавее и там призова името на Йехова, Вечния Бог.
34И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.