Битие 44 - Библия, ревизирано издание（BgPB2015）

1После Йосиф заповяда на домакина си: Напълни чувалите на хората с храна, колкото могат да поберат, сложи парите на всеки в чувала му

2и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф.

3На сутринта, щом съмна, изпратиха братята и ослите им.

4А когато бяха излезли от града и не бяха се отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след тях и като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

5Не е ли тази чашата, с която пие господарят ми и с която даже гадае? Зле постъпихте, като направихте това.

6И човекът, като ги настигна, каза им тези думи.

7А те му отговориха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай Боже, слугите ти да направят такова нещо.

8?

16Бит. 44:9Тогава Юда отвърна: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си – и ние, и онзи, у когото се намери чашата.

17Пр. 17:15Но Йосиф отговори: Не дай Боже, да направя това: Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

18 Бит. 18:30,32; Изх. 32:22 Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона.

19Господарят ми попита слугите си: Имате ли баща или брат?

20Бит. 37:3И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича.

21Бит. 42:15,20А ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

22И ние отговорихме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

23Бит. 43:3,5А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

24И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

25Бит. 43:2А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна,

26ние отговорихме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

27Бит. 46:19Тогава слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина;

28Бит. 37:33и единият излезе от мен и си казах: Навярно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял;

29Бит. 42:36,38и ако ми отнемете и този и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

301 Цар. 18:1И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

31като види, че детето го няма, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.

32Бит. 43:9Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си.

33Изх. 32:32И така, сега, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

34Защото как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.