3 Книга на Царете 3 - Библия, ревизирано издание（BgPB2015）

ЦАРУВАНЕТО НА СОЛОМОН(3:1 – 11:43)Молитвата на Соломон за мъдрост

1 .

8Бит. 13:16, 15:5; Вт. 7:6Слугата Ти е сред Твоя народ, който Ти си избрал, народ многоброен, който поради множеството си не може да се изброи, нито да се пресметне.

92 Лет. 1:10; Пс. 72:1,2; Пр. 2:3-9; Як. 1:5; Евр. 5:14И така, дай на слугата Си разумно сърце, за да съди народа Ти, за да различава между добро и зло. Защото кой може да съди този Твой голям народ?!

10Тези думи бяха угодни на Господа, понеже Соломон поиска именно това.

11Як. 4:3И Бог му каза: Понеже ти поиска това, а не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, а поиска за себе си разум, за да разбираш правосъдие,

123 Цар. 4:29-31, 5:12, 10:24; Екл. 1:16; 1 Йоан 5:14,15ето, сторих според желанието ти. Дадох ти мъдро и разумно сърце, така че преди тебе не е имало подобен на тебе, нито след тебе ще се издигне подобен на теб.

133 Цар. 4:21,24, 10:23,25; Пр. 3:16; Мат. 6:33; Еф. 3:20А при това ти дадох и каквото не си поискал – и богатство, и слава, така че между царете няма да има подобен на тебе през всичките ти дни.

143 Цар. 15:5; Пс. 91:16; Пр. 3:2Ако ходиш в Моите пътища и пазиш наредбите и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.

15Бит. 40:20, 41:7; 3 Цар. 8:65; Ест. 1:3; Дан. 5:1; Марк 6:21Соломон се събуди и разбра, че това беше сън. След това дойде в Йерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертва всеизгаряния, принесе мирни приноси и направи угощение за всичките си слуги.

Соломон съди с мъдрост

16 Чис. 27:2 Тогава при царя дойдоха две блудници и застанаха пред него.

17Едната жена каза: О, господарю мой! Аз и тази жена живеем в една къща. И аз родих, докато живеех с нея в къщата.

18А на третия ден, след като родих аз, роди и тази жена. Ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме вътре.

19И през нощта синът на тази жена умрял, понеже легнала върху него.

20А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от мене, докато слугинята ти спеше, и го сложила на своя скут, а своя мъртъв син сложила на моята пазва.

21И призори, като станах, за да накърмя сина си, той беше мъртъв. Но на сутринта, като го разгледах, видях, че не беше моят син, когото бях родила.

22А другата жена каза: Не, живият е моят син, а мъртвият е твоят син. А първата жена каза: Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така двете се препираха пред царя.

23Тогава царят каза: Едната от вас казва: Този, живият, е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата твърди: Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син.

24Царят нареди: Донесете ми меч. И донесоха меч пред царя.

25И царят каза: Разделете на две живото дете и дайте половината на едната майка и половината на другата.

26Бит. 43:30; Ис. 49:15; Йер. 31:20; Ос. 11:8Тогава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето ѝ я заболя за сина ѝ): О, господарю мой! Дай на нея живото дете и не го убивай. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разделете го.

27Тогава царят отговори: Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тази жена е майка му.

283 Цар. 3:9,11,12И целият Израил чу за съда, който царят отсъди. И се бояха от царя, защото видяха, че в него имаше Божия мъдрост, за да раздава правосъдие.