2 Книга на Царете 13 - Библия, ревизирано издание（BgPB2015）

ИЗПИТАНИЯ И СКЪРБИ НА ДАВИД(13:1 – 24:25)Амнон опозорява сестра си Тамар

1 2 Цар. 3:2,3; 1 Лет. 3:9 След това Амнон, Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син – една хубавица на име Тамар.

2А Амнон, дотолкова се измъчваше, че се разболя заради сестра си Тамар; защото беше девица и на Амнон се виждаше много трудно да стори нещо с нея.

31 Цар. 16:9Но Амнон имаше един приятел на име Йонадав, син на Давидовия брат Сама. Йонадав беше много хитър човек.

4Той каза на Амнон: Защо ти, сине на царя, слабееш толкова от ден на ден? Не искаш ли да ми кажеш причината? И Амнон му отговори: Обичам Тамар, сестрата на брат ми Авесалом.

5А Йонадав му предложи: Легни на леглото си и се престори на болен. Когато баща ти дойде да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар. Нека ми даде хляб да ям и нека сготви ястието пред мене, за да видя и да ям от ръката ѝ.

6Бит. 18:6И така, Амнон легна и се престори на болен, а когато царят дойде да го види, Амнон му каза: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар. Нека направи пред мене две питки, за да ям от ръката ѝ.

7Тогава Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брат си Амнон и му сготви ястие.

8И Тамар отиде в къщата на брат си Амнон, който беше на легло. И като взе и замеси тесто, направи питки пред него и ги изпържи.

9Бит. 45:1После взе тавата и ги изсипа пред него, но той отказа да яде. Амнон нареди: Изведете всички навън! И всички си излязоха.

10Тогава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И така, Тамар взе питките, които беше направила, и ги донесе в спалнята при брат си Амнон.

11Бит. 39:12А като ги донесе близо до него, за да яде, той я хвана и ѝ каза: Ела, легни с мене, сестро моя.

12Бит. 34:7; Лев. 18:9,11, 20:17; Съд. 19:23, 20:6Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израил. Не върши това безумие!

13Лев. 18:9,11Аз къде ще скрия срама си? А и ти ще бъдеш като един от безумните в Израил. И така, сега, моля, говори на царя; защото той няма да ме откаже на тебе.

14Вт. 22:25; 2 Цар. 12:11Но той отказа да послуша думите ѝ; и понеже беше по-силен от нея, изнасили я и лежа с нея.

15Тогава Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, беше по-голяма от любовта, с която я беше обичал. И Амнон ѝ каза: Стани, върви си.

16А тя му отговори: Не така, защото това зло, че ме гониш, е по-голямо от другото, което ми направи. Но той отказа да я послуша.

17И извика момъка, който му прислужваше, и му заповяда: Изведи сега тази вън оттук и заключи вратата след нея.

18Бит. 37:3; Съд. 5:30; Пс. 45:14А тя беше облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, се обличаха в такива дрехи. И така, слугата му я изведе вън и заключи вратата след нея.

19Ис.Нав. 7:6; 2 Цар. 1:2; Йов 2:12; Йер. 2:37Тогава Тамар сложи пепел на главата си, раздра шарената дреха, която беше на нея, и като положи ръка на главата си, тръгна си и викаше, като вървеше.

Отмъщението на Авесалом

20А брат ѝ Авесалом я попита: Брат ти Амнон ли се поруга с тебе? Мълчи сега, сестро моя. Той ти е брат. Не оскърбявай сърцето си за това нещо. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брат си Авесалом.

21А когато цар Давид чу всички тези работи, много се разгневи.

22 Бит. 24:50, 31:24; Лев. 19:17,18 Освен това Авесалом не казваше на Амнон нито зло, нито добро. Но Авесалом мразеше Амнон за това, че беше изнасилил сестра му Тамар.

23Бит. 38:12,13; 1 Цар. 25:4,36След цели две години Авесалом имаше стригачи във Ваал-асор, който е близо до Ефрем. И Авесалом покани всички царски синове.

24Авесалом отиде и при царя и му каза: Слугата ти има сега стригачи. Нека дойде, моля, царят и слугите му със слугата ти.

25А царят отвърна на Авесалом: Не, сине мой, да не идваме всички, за да не те отегчаваме. Авесалом го молеше настойчиво, но царят отказа да иде, а го благослови.

26Тогава Авесалом каза: Ако не, тогава нека дойде с нас поне брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да идва с тебе?

27Но понеже Авесалом настояваше, той позволи да отидат с него Амнон и всички царски синове.

28Съд. 19:6,9,22; Рут 3:7; 1 Цар. 25:36; Ест. 1:10; Пс. 104:15Тогава Авесалом заповяда на слугите си: Внимавайте – когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ви кажа: Поразете Амнон!, тогава го убийте. Не се бойте! Не ви ли заповядвам аз? Бъдете дръзновени и храбри.

29И Авесаломовите слуги постъпиха с Амнон, както Авесалом заповяда. Тогава всички царски синове станаха, възседнаха всеки на мулето си и побегнаха.

30И докато те бяха още на път, до Давид стигна слух, че Авесалом избил всички царски синове и не останал нито един от тях.

312 Цар. 1:11, 12:16Тогава царят стана, раздра дрехите си и легна на земята. И всичките му слуги, които присъстваха там, раздраха дрехите си.

322 Цар. 13:3А Йонадав, син на Сама, Давидовия брат, проговори: Да не мисли господарят ми, че са избили всичките младежи, царските синове. Само Амнон е умрял, понеже с дума от Авесалом това е било решено от деня, когато Амнон обезчести сестра му Тамар.

332 Цар. 19:19И така, сега господарят ми, царят, да не се безпокои от мисълта, че всичките царски синове са измрели, защото само Амнон е умрял.

342 Цар. 13:38А Авесалом побягна. В това време момъкът, който пазеше на стража, като погледна, видя, че много хора идваха по пътя зад него край хълма.

35Йонадав каза на царя: Ето, царските синове идват. Както каза слугата ти, така е станало.

36След като изговори това, царските синове дойдоха и плакаха силно. Също и царят, и всички останали плакаха много.

37 2 Цар. 3:3 Но Авесалом побягна и отиде при гесурския цар Талмай, Амиудовия син. А Давид жалееше за сина си всеки ден.

382 Цар. 14:23,32, 15:8И така, Авесалом побягна, отиде в Гесур и живя там три години.

39Бит. 38:12А душата на цар Давид чезнеше по Авесалом, защото се беше утешил за смъртта на Амнон.