Притчи 16 - Библия, ревизирано издание（BgPB2015）

Господ

и пътищата на човека

1

и ще се утвърдят твоите намерения.

4 Ис. 43:7; Рим. 9:22 Господ е направил всяко нещо за Себе Си,

дори и нечестивия – за деня на злото.

5 Пр. 6:17, 8:13, 11:21 Мерзост е за Господа всеки, който е с горделиво сърце,

даже ръка с ръка да се съедини, той пак няма да остане ненаказан.

6 Пр. 14:16; Дан. 4:27; Лука 11:41 С милост и вярност се отплаща за беззаконието

и чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

7Когато пътищата на човека са угодни на Господа,

Той примирява с него и неприятелите му.

8 Пс. 37:16; Пр. 15:16 По-добре малко с правда,

отколкото големи доходи с неправда.

9 Пс. 37:23; Пр. 16:1, 19:21, 20:24; Йер. 10:23 Сърцето на човека начертава пътя му,

но Господ оправя стъпките му.

10Присъдата в устните на царя е боговдъхновена;

устата му няма да сгрешат в съда.

11 Лев. 19:36; Пр. 11:1 Вярната теглилка и везни са от Господа,

всички грамове в торбата са Негово дело.

12 Пр. 20:14, 25:5 Да се върши беззаконие е мерзост за царете,

защото престолът се утвърждава с правда.

13 Пр. 14:35, 22:11 Праведните устни са благоприятни на царете

и те обичат онзи, който говори право.

14 Пр. 19:12, 20:2 Яростта на царя е вестител на смърт,

но мъдрият човек я укротява.

15 Йов 29:23; Пр. 19:12; Зах. 10:1 В светлината от лицето на царя има живот

и неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

16 Пр. 8:11,19 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, отколкото на злато!

И придобиването на разум е за предпочитане, отколкото на сребро.

17Да се отклоняват от зло е път на праведните;

който пази пътя си, опазва душата си.

18 Пр. 11:2, 17:19, 18:2 Гордостта предшества погибелта,

а високомерието – падането.

19По-добре някой да е със смирен дух между кротките,

отколкото да дели плячка с горделивите.

20 Пс. 2:12, 34:8, 125:1; Ис. 30:18; Йер. 17:7 Който внимава в словото, ще намери добро.

И който уповава на Господа, е блажѐн.

21Който е с мъдро сърце, ще се нарече благоразумен;

и сладостта на устните умножава знание.

22 Пр. 13:14, 14:27 Разумът е извор на живот за притежателя му,

а глупостта на безумните е наказанието им.

23 Пс. 37:30; Мат. 12:34 Сърцето на мъдрия вразумява устата му

и прибавя знание в устните му.

24Благите думи са медена пита,

сладост на душата и здраве на костите.

25 Пр. 14:12 Има път, който се вижда прав на човека,

но краят му е пътища към смърт.

26 Пр. 9:12; Екл. 6:7 Охотата на работника работи за него,

защото устата му го принуждават.

27Лошият човек копае зло

и в устните му има сякаш пламнал огън.

28 Пр. 6:14,19, 15:18, 17:9, 26:21, 29:22 Опак човек сее раздори

и клюкарят разделя най-близки приятели.

29 Пр. 1:10 Насилникът мами ближния си

и го води в погрешен път;

30затваря очите си, за да измисля извратени неща,

и прехапва устните си, за да постигне зло.

31 Пр. 20:29 Белите коси са венец на слава,

когато се намират по пътя на правдата.

32 Пр. 19:11 Който не се гневи бързо, е по-добър от храбрия,

и който владее духа си – от завоевател на град.

33Жребият се хвърля в скута,

но решението чрез него е от Господа.