Деянията на Апостолите 17 - Библия, ревизирано издание（BgPB2015）

Апостолите в Солун

1И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога.

2Лука 4:16; Деян. 9:20, 13:5,14, 14:1, 16:13, 19:8И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от Писанията,

3Пс. 22:7; Ис. 50:6, 53:3; Мат. 16:21; Марк 8:31; Лука 9:22, 24:26,46; Деян. 18:28; Гал. 3:1като им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Исус, каза той, Когото аз ви проповядвам, е Христос.

4Деян. 15:22,27,32,40, 28:24И някои от тях се убедиха, че това е истината, и се присъединиха към Павел и Сила, така също голямо множество от набожните гърци и немалко от видните жени.

5Рим. 16:21Но юдеите, подбудени от завист, взеха със себе си неколцина лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща, като търсеха Павел и Сила, за да ги изведат пред народа.

6Деян. 16:20Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук;

7Лука 23:2; Йоан 19:12; 1 Пет. 2:13и Ясон ги е приел; и те всички действат против указите на Цезаря, като казват, че имало друг цар – Исус.

8И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

9Но когато взеха поръчителство от Ясон и от другите, ги пуснаха.

Апостолите в Берия

10 Деян. 9:25, 17:14 А братята незабавно изпратиха Павел и Сила през нощта в Берия; и те, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

11Ис. 8:20, 34:16; Лука 16:29; Йоан 5:39; 1 Пет. 1:10; 1 Тим. 4:16И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали това е вярно.

12И така, мнозина от тях повярваха – и от почитаемите гъркини, и немалко от мъжете.

13Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павел Божието учение, дойдоха и там и подбудиха и смутиха народа.

14Мат. 10:23Тогава братята веднага изпратиха Павел да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

15Деян. 18:5А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, си заминаха.

Павел в Атина

16 2 Пет. 2:8 А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

17И така, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните и по пазара всеки ден с онези, които се случеше да среща.

18Също и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исус и възкресението.

19И така, взеха и го заведоха в Ареопага, като казаха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

20Защото донасяш нещо странно до ушите ни; затова бихме искали да узнаем какво е то.

21(А всички атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново.)

22И така, Павел застана насред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

23Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Тъкмо Онзи, на Когото се кланяте, без да Го познавате, ви проповядвам аз.

24Бит. 1:1; Пс. 33:6; Мат. 11:25; Деян. 7:48, 14:15Бог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,

25Бит. 2:7; Чис. 16:22; Йов 12:10, 27:3, 33:4; Пс. 21:5, 27:1, 36:7, 50:8,9; Ис. 42:5, 57:16; Зах. 12:1нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко;

26Вт. 32:8направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил отнапред положени времена и пределите на заселищата им,

27Деян. 14:17; Рим. 1:20за да търсят Бога, та дано някак биха Го попипали и намерили, макар че Той не е далеч от всеки един от нас;

28Кол. 1:17; Евр. 1:3 защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: „Защото дори Негов род сме.“

29Ис. 40:18И така, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и по човешки замисъл.

30Лука 24:47; Деян. 14:16; 1 Пет. 1:14, 4:3; Рим. 3:25, 13:12; Еф. 1:9, 3:5; Кол. 1:26; Тит 2:11,12А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

31Деян. 2:24, 3:15, 4:10, 10:42, 13:30; Рим. 2:16, 6:4, 14:9-10защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

32А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: За този предмет пак ще те слушаме.

33И така, Павел си излезе измежду тях.

34А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които бяха Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тях.