Йов 14 - Библия, ревизирано издание（BgPB2015）

Призивът на Йов към Бога

1 Йов 5:7; Екл. 2:23 Човекът, роден от жена, е кратковременен

и пълен със смущение.

2 Йов 8:9; Пс. 90:5,6,9, 102:11, 103:15, 144:4; Ис. 40:6; Як. 1:10,11, 4:14; 1 Пет. 1:24 Цъфти като цвят и се покосява;

бяга като сянка и не се държи.

3 Пс. 143:2, 144:3 И върху такъв ли отваряш очите Си

и ме караш на съд с Тебе?

4 Бит. 5:3; Пс. 51:5; Йоан 3:6; Рим. 5:12; Еф. 2:3 Кой може да извади чисто от нечисто?

Никой.

5 Йов 7:1 Тъй като дните му са определени

и броят на месеците му е в Теб,

и Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6 Йов 7:1,16,19, 10:20; Пс. 39:13 отвърни погледа Си от него, за да си почине,

докато като наемник доизкара деня си.

7 Йов 14:14 Защото за дървото има надежда,

че ако бъде отсечено, пак ще поникне

и че издънката му няма да изчезне,

8даже ако коренът му остарее в земята

и ако пънът му умре в пръстта;

9понеже от дъха на водата ще поникне

и ще покара клончета като новопосадено.

10Но човек умира и прехожда.

Да! Човек издъхва и къде е той?

11Както водите чезнат в морето

и реката престава и пресъхва,

12 Пс. 102:26; Ис. 51:6, 65:17, 66:22; Деян. 3:21; 2 Пет. 3:7,10,11; Рим. 8:20; Откр. 20:11, 21:1 така човек ляга и не става вече;

докато небесата не преминат, те няма да се събудят

и няма да станат от съня си.

13О, да ме беше скрил Ти в преизподнята,

да ме беше покрил, докато премине гневът Ти,

да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен!

14 Йов 13:15, 14:7 Ако умре човек, ще оживее ли?

През всичките дни на воюването си ще чакам,

докато дойде промяната ми.

15 Йов 13:22 Ще повикаш и аз ще Ти се отзова;

ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 Йов 10:6,14, 13:27, 31:4, 34:21; Пс. 56:8, 139:1-3; Пр. 5:21; Йер. 32:19 А сега броиш стъпките ми;

не наблюдаваш ли греховете ми?

17 Вт. 32:34; Ос. 13:12 Престъплението ми е запечатано във вързоп

и зашиваш беззаконието ми.

18Наистина, както и планината, като пада, се унищожава

и скалата се премества от мястото си;

19 както водите изтриват камъните

и наводненията им завличат пръстта от земята,

така Ти погубваш надеждата на човека.

20Надделяваш винаги над него и той прехожда;

изменяш лицето му и го отпращаш.

21 Екл. 9:5; Ис. 63:16 Синовете му достигат до почитание, а той не знае;

и са свалени, а той не забелязва това за тях;

22 знае само, че плътта му е за него в болки

и душата му е за него в жалеене.