1Каза още на учениците Си: Един богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.
2И той го повика и му каза: Какво е това, което слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.
3Тогава настойникът си каза: Господарят ми отнема от мене настойничеството. Какво да правя? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам.
4Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
5И така, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
6А той отвърна: Сто мери елей. И му каза: Вземи разписката си, седни бързо и пиши петдесет.
7После каза на друг: А ти колко дължиш? И той отговори: Сто мери жито. Каза му: Вземи разписката си и пиши осемдесет.
8 за това, че е постъпил остроумно; защото синовете на този век са по-остроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината.
9Законът и Божието царство(Мат. 11:12-13)
14 Притча за богаташа и бедния Лазар
19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден правеше бляскави пиршества.
20Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,
21като желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му.
22Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан.
23И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно.
24
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.
