4 Книга на Царете 3 - Библия, ревизирано издание（BgPB2015）

Царуване на Йорам в Израил – поход срещу Моав

1 4 Цар. 1:17 А в осемнадесетата година на юдейския цар Йосафат Йорам, Ахаавовият син, се възцари над Израил в Самария; и царува дванадесет години.

23 Цар. 12:28,31,32, 16:31,32Той върши зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото вдигна Вааловия кумир, който беше направил баща му.

3Обаче беше привързан към греховете на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израил да греши; не се отказа от тях.

4 Ис. 16:1 А моавският цар Миса имаше стада и даваше като данък на израилския цар вълната от сто хиляди агнета и сто хиляди овни.

54 Цар. 1:1Но когато Ахаав умря, моавският цар въстана срещу израилския цар.

6Затова цар Йорам излезе тогава от Самария и събра целия Израил.

73 Цар. 22:4И като отиваше, той прати до юдейския цар Йосафат да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моав? А Йосафат отговори: Ще дойда; аз съм, както си ти, моят народ – както твоят народ, моите коне – както твоите коне.

8Попита още: По кой път да минем? А той отговори: По пътя за Едомската пустиня.

9И така, израилският цар и юдейският цар, и едомският цар отидоха и направиха седемдневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.

10Тогава израилският цар каза: Уви! Наистина Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав!

113 Цар. 22:7А Йосафат попита: Няма ли тук Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на израилския цар му отговори: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.

124 Цар. 2:25Тогава Йосафат каза: Господнето слово е в него. И така, израилският цар, Йосафат и едомският цар слязоха при Елисей.

13Съд. 10:14; Рут 1:15; 3 Цар. 18:19; Ез. 14:3А Елисей запита израилския цар: Какво има между мен и теб? Иди при пророците на баща си и на майка си. Израилскиият цар му отвърна: Не, защото Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.

143 Цар. 17:1; 4 Цар. 5:16А Елисей каза: Заклевам се в живота на Господа на Силите, на Когото служа, че наистина, ако не почитах присъствието на юдейския цар Йосафат, не бих погледнал към тебе, нито бих те видял.

151 Цар. 10:5; Ез. 1:3, 3:14,22, 8:1А сега ми доведете един музикант. Докато музикантът свиреше, Господнята ръка дойде върху Елисей.

164 Цар. 4:3И той каза: Така говори Господ: Направи цялата тази долина на трапове;

17защото така казва Господ: Без да видите вятър и дъжд, пак тази долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.

18Но това е малко нещо пред очите на Господа. Той освен това ще предаде и Моав в ръката ви;

19и ще победите всеки укрепен град и всеки отбран град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всички водни извори и ще засипете с камъни всяка добра земя.

20Изх. 29:39,40На сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път и земята се напълни с вода.

21А като чуха всички моавци, че царете са дошли да се бият с тях, се събраха всички, които можеха да държат меч и нагоре, и застанаха на границата.

22След като станаха на сутринта и слънцето изгря върху водите, моавците видяха водите отсреща червени като кръв и казаха:

23Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са се поразили един друг; и така, сега към плячката, Моаве!

24А когато дойдоха в израилския стан, израилтяните станаха и поразиха моавците, така че онези побягнаха пред тях; и като поразяваха моавците, влязоха в земята им.

25Ис. 16:7,11Израилтяните събориха градовете и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си и я напълниха, запушиха всички водни извори и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но бойците с прашка го заобиколиха и го поразиха.

26Моавският цар, когато видя, че губи сражението, събра около себе си седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар; но не можаха.

27Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе в жертва всеизгаряне на стената. Затова настана голямо възмущение сред израилтяните; и те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си.