2 Книга на Царете 14 - Библия, ревизирано издание（BgPB2015）

Застъпничество на Йоав за Авесалом

1 2 Цар. 13:39 Йоав, Саруиният син, забеляза, че сърцето на царя беше привързано към Авесалом.

2Рут 3:3; 2 Лет. 11:6Затова Йоав прати в Текое и доведоха оттам една умна жена, и той ѝ каза: Престори се, че си в траур, облечи траурни дрехи, не се помазвай с масло, а се престори на жена, която жалее дълго време за мъртвец.

3Изх. 4:15; 2 Цар. 14:19И иди при царя и му говори според тези думи. И Йоав я подучи какво да говори.

4 1 Цар. 20:41; 2 Цар. 1:2; 4 Цар. 6:26,28 Когато текойката дойде да говори на царя, падна с лице на земята, поклони се и каза: Помогни ми, царю.

52 Цар. 12:1И царят ѝ каза: Какво ти е? А тя отговори: Ах! Аз съм вдовица. Мъжът ми умря.

6Слугинята ти имаше двама сина. Те двамата се сбиха на полето. Нямаше кой да ги разтърве и единият удари другия и го уби.

7Чис. 35:19; Вт. 19:12И, ето, всички роднини застанаха против слугинята ти и казаха: Предай онзи, който удари брат си, за да го убием за живота на брат му, когото уби. Така ще изтребим и наследника. С това те ще угасят въглена, който ми е останал, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по лицето на земята.

8Царят каза на жената: Иди у дома си. Аз ще се разпоредя за теб.

9Бит. 27:13; 1 Цар. 25:24; 2 Цар. 3:28,29; 3 Цар. 2:33; Мат. 27:25А текойката отговори на царя: Господарю мой, царю, беззаконието нека бъде върху мен и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни.

10И царят отвърна: Който проговори против тебе, доведи го при мен и няма вече да те докачи.

11Чис. 35:19; 1 Цар. 14:45; Деян. 27:34А тя каза: Моля, нека царят помни Господа, своя Бог, за да не продължава отмъстителят за кръвта да изтребва и да не погуби сина ми. Той ѝ каза: Заклевам се в живота на Господа, нито един косъм от сина ти няма да падне на земята.

12Тогава жената отговори: Нека каже, моля, слугинята ти още една дума на господаря си, царя. И той каза: Кажи.

13Съд. 20:2; 2 Цар. 13:37,38Жената проговори: Защо си намислил такова нещо против Божия народ? Понеже царят, като казва това, излиза виновен затова, че царят не възвръща своя син изгнаник.

14Чис. 35:15,25,28; Йов 34:15; Евр. 9:27Защото е неизбежно ние да умрем и сме като вода, разляна по земята, която не се събира пак. А и Бог не отнема живот, а изнамира средства, така че изгнаникът да не остане отдалечен от Него.

15По тази причина дойдох да кажа това на господаря си, царя. Народът ме уплаши и слугинята ти си каза: Ще говоря сега на царя. Може би царят ще изпълни молбата на слугинята си.

16Защото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, който иска да погуби и мен, и сина ми от Божието наследство.

172 Цар. 14:20, 19:27И слугинята ти си каза: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна. Защото господарят ми, царят, е като Божий ангел, за да разсъждава за доброто и злото. А Господ, твоят Бог, да бъде с тебе.

18Тогава царят отговори на жената: Моля, не скривай от мене това, за което ще те попитам. И жената каза: Нека проговори, моля, господарят ми, царят.

192 Цар. 14:3Царят я запита: С тебе ли е във всичко това ръката на Йоав? А жената отговори: Заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, царю, никой не може да се отклони нито надясно, нито наляво от нищо, което изрече господарят ми, царят. Слугата ти Йоав, той ми заповяда и той ме научи какво да кажа.

202 Цар. 14:17, 19:27Слугата ти Йоав направи това, за да представи по този начин работата. И господарят ми е мъдър – с мъдростта на един Божий ангел, за да познава всичко, което има на света.

21Тогава царят каза на Йоав: Ето, ще направя това. Иди и доведи младежа Авесалом.

22Йоав падна с лице на земята, поклони се и благослови царя. И Йоав каза: Днес слугата ти позна, че придоби твоето благоволение, господарю мой, царю, защото царят изпълни желанието на слугата си.

232 Цар. 13:37И така, Йоав стана, отиде в Гесур и доведе Авесалом в Йерусалим.

24Бит. 43:3; 2 Цар. 3:13А царят каза: Нека отиде в своята къща, а моето лице няма да види. Затова Авесалом отиде в своята си къща и не видя лицето на царя.

25 Ис. 1:6 А в целия Израил нямаше човек толкова много възхваляван за красотата си, колкото Авесалом. От петата на крака му чак до върха на главата му нямаше в него недостатък.

26И когато острижеше главата си (защото всяка година я стрижеше, понеже косата му натежаваше, затова я подстригваше), претегляше косата си и тя тежеше двеста сикъла според царската теглилка.

272 Цар. 18:18На Авесалом се родиха трима сина и една дъщеря на име Тамар, която беше красива.

28 2 Цар. 14:24 И Авесалом остана в Йерусалим цели две години, без да види лицето на царя.

29Тогава Авесалом повика Йоав, за да го изпрати при царя; но той отказа да дойде при него. Повика го втори път; но той пак отказа да дойде.

30Затова Авесалом каза на слугите си: Йоавовата нива е близо до моята. Там има ечемик: идете и го запалете. И така, Авесаломовите слуги подпалиха нивата.

31Тогава Йоав стана, отиде при Авесалом в къщата му и го попита: Защо слугите ти са запалили нивата ми?

32А Авесалом отговори на Йоав: Пратих до тебе да ти кажат: Ела тук, за да те пратя при царя да му кажеш: Защо съм дошъл от Гесур? По-добре щеше да е за мене да бях още там. Нека сега видя лицето на царя и ако има неправда в мене, нека ме убие.

33Бит. 33:4, 45:15; Лука 15:20Тогава Йоав отиде при царя и му извести това. И царят повика Авесалом, който, като дойде при него, се поклони с лице до земята пред царя. И царят целуна Авесалом.